През погледа на Темида

Съдия Георги Йовчев от Търговското отделение на Варненския апелативен съд: „Очакваме бум на делата за неизпълнени задължения по договори и повече производства по несъстоятелност, в резултат на икономическите последствия от кризата с корона вируса“

Той започва кариерата си като младши съдия в Окръжния съд, след това правораздава във варненските Районен и Окръжен, а от 2016 г. е част от състава на Апелативния съд. Заради изключителната му задълбоченост при решаването на търговски спорове, съдия Йовчев е безспорен авторитет. Щастливо женен е, има две деца, а синът му следва Право в Софийския университет.

- Съдия Йовчев, кога се роди интересът Ви към правото и защо избрахте тази професия?

- Като всяко момче, израснало близо до морето, мечтата ми беше да уча в Морското училище. Но тогава имаше медицински критерий, който не издържах – имах диоптър и не ме допуснаха до изпита. В казармата размислях за несправедливостите, с които животът ме беше сблъсквал. Така се насочих към правото и завърших в СУ „Св. Кл. Охридски“. През 2000 г. постъпих на стаж във Окръжния съд, когато председател беше Душана Здравкова, тя ми предложи да стана младши съдия след това. И така вече 20 години – с желание, хъс и любов към професията. Оттогава до днес не съм искал да работя друго освен съдия. А сега съм на желаното място – в Апелативния съд, заобиколен от колеги, от които съм се учел или от такива, с които заедно изкачвахме стъпалата.

- Какво Ви даде съдийството за тези 20 години?

- По-широк поглед и преценка. В Районния и Окръжния съд, на първа инстанция делото идва под формата на един лист – искова молба. Оттам започваш да „нищиш“ същината на спора. Тогава най-голямо удовлетворение ми е носела възможността да помогна на страните да видят недостатъците в поведението си, защото всеки гледа само своя интерес и не вижда този на противника. Това, което винаги ме е окрилявало, е да направя така, че страните чрез взаимни отстъпки да постигнат спогодба. Това е най-положителният резултат, който може да постигне един съдия в своята работа. Не че не ти носи удовлетворение писането на решения или потвърждаването им от Върховния съд! Но лично аз съм бил най-удовлетворен, когато видя страните да си стиснат ръцете в залата и да се споразумеят. И най-лошата съдебна спогодба е по-добра от най-перфектното съдебно решение, защото страните са удовлетворени, могат да продължат с бизнеса и да спестят разходи за следващи инстанции.

- Кои са най-честите спорове, които търговците не могат да преодолеят и стигат до съд?

- Разглеждаме всякакви спорове, породени от търговски сделки – продажби, превоз, изработка, строителство и пр. Обикновено са за неизпълнение на задължение, свързано с плащане.

Втората, но най-тежка част от нашата работа са производствата по несъстоятелност. Самото производство е многофазно – първо, да се прецени дали търговецът е платежоспособен, да се издирят кредиторите му, да се обяви в несъстоятелност, после да се премине през осребряване и продажба на имущество, удовлетворяване на кредитори, и ако е останало имущество – търговецът да бъде заличен или да продължи да работи. Най-често - в 90% от случаите тези дела завършват с неудовлетворяване на кредиторите и заличаване на търговеца. И тук предпочитам да се приключи със споразумение с кредиторите, които да дадат глътка въздух на своя длъжник, за да може той да продължи да работи и да върне натрупаните дългове. Това са двете основни цели на това производство – или бързо да извадиш неплатежоспособния от пазара, за да спре да трупа задължения, или да запази дейността и работните места. Тези дела са и най-продължителните, често продължават с години. Имахме фалити на големи предприятия с доста имущество, което трудно се продава – като „Полимери“ и Варненската корабостроителница.

Другите казуси, които разглеждаме, са срещу застрахователи. На пръв поглед изглежда лесна задачата на съда да определи размера на обезщетението. Когато обаче видиш в кориците на делото съдбите на хора, които са изгубили свои близки и се борят за справедливост, преживяваш всичко. Така че това като правна материя е много по-лесно, но в съзнанието ни оставя много по-дълбоки следи от една макар и сложна несъстоятелност.

- Имате ли дела, които са били особено важни за Вас?

- Всяко дело е важно. Ние сме тук да дадем правото, но всяко дело е на живот и смърт за всяка от страните. Затова не мога да дам приоритет на определен казус пред друг. Гордея се с това, че във Варненския окръжен съд бяхме сред първите, прокарали идеята за присъждане на по-високи размери на обезщетенията за неимуществени вреди отколкото за смърт. До 2010 г. компенсациите не съответстваха на страданията на близки на починал при ПТП например. Ако в момента лимита на застрахователя е 10 млн лв, съдилищата присъждат като максимален размер за смъртта на дете или родител около 300 хиляди лв, показва съдебната практика. А тогава обезщетенията при смърт бяха в пъти по-ниски – 50-60 хиляди. Това не кореспондира със стойността на човешкия живот! Но ние не престанахме да присъждаме високи обезщетения и се радвам, че спомогнахме практиката да се промени. Дори вече наблюдаваме как Върховният съд увеличава размера на обезщетенията.

Друг интересен случай, за който се сещам, е дело в Апелативния съд на търговец, който цял живот е отглеждал патици. В един момент кандидатства по европрограма за отглеждане на една специфична порода. Получава финансиране и 2 години работи успешно. Но в един момент е принуден да спре, заради ембарго от Русия, която е основен пазар за тези патици. Този търговец трябва да преустрои фермите за отглеждане на друг вид птици, за което му е нужна година. Според договора, ако не извършва дейност в тази година и не реализира продажби, трябва да върне получената сума. Министерството на земеделието беше завело иск точно за това. Но той вече беше вложил средствата в оборудване. Първата инстанция беше уважила иска на министерството. Но един договор не се състои само от една клауза. Целта на тази помощ е да стимулира производителя. Пазарът го е спрял по обективни причини. Ние отсъдихме в негова полза. След това и Върховният съд възприе нашето решение за правилно.

- От тази гледна точка по-лесна ли е работата в Апелативния съд – все пак долната инстанция вече веднъж е събрала доказателства?

- Отговорността тук е много по-голяма. Като втора инстанция разглеждаме търговски дела на цяла Североизточна България. Споровете като материална стойност са по-големи, правоотношенията са по-сложни. Понякога се налага в решенията си с укор и по-строг тон да кажем на първоинстанционния съд, че не е свършил работата на нужното ниво. Не сме облекчени и по отношение на събирането на доказателства – по всяко второ или трето дело се налага да събираме нови. Ако решението на първата инстанция е добре написано и всички детайли, искания и възражения са намерили място, е по-лесно. Неприятното е когато трябва да поправяш чужди грешки.

- Има ли случаи, когато усещането Ви за справедливост не кореспондира с казаното в закона?

- Има и такива моменти. Някой път скърцаш със зъби , но правиш това, което законът повелява, балансирайки с вътрешния си глас. Предимството на втората инстанция е, че работим в тричленен състав. Понякога стигаме до сериозни професионални спорове. Ако не си съгласен с останалите двама, можеш да напишеш особено мнение. Удоволствие е, ако Върховният съд възприеме твоето особено мнение, отмени решението и постанови ново в съответствие с особеното мнение или върне делото за ново разглеждане от друг състав, в случай че се налага събиране на доказателства.

- На какво извънредното положение научи съдебната система?

- Първо, научи всички ни, че трябва да сме готови и за най-неочакваните неща. На нас, в Търговското отделение, ни даде глътка въздух, защото в първия месец приключихме натрупаните дела – беше като съдебна ваканция, дошла няколко месеца по-рано. Иначе, най-важният аспект е електронното правосъдие, за което от години много се говори, малко е направено, но сега се „отприщи“ и се надяваме скоро да видим нужните промени, разписани в процесуалния закон. Научихме се да се произнасяме дистанционно. Свикнахме със съвременния начин за уведомяване, който рядко използвахме преди – защо е нужно призовкар да обикаля, като вместо това може да се уведоми страната по телефон или имейл? В първото ни заседание след отмяната на извънредното положение адвокат поиска да се яви чрез видеоконференция. Въпреки първоначалната скептичност, се оказа добър вариант – връзката беше с добро качество, в залата беше по-спокойно, защото атмосферата понякога се наелектризира от близостта на страните и възможността да се репликират. И още нещо, което ще ускори съдопроизводството - за дела, по които няма да се събират доказателства и страните изрично кажат, че няма да се явят в залата, няма смисъл да провеждаме открито заседание – надяваме се това също да залегне в очакваните промени в ГПК.

- Прогнозирате ли ръст на търговските спорове с оглед социално-икономическите последствия от Ковид-кризата?

- Определено ще има повече такива дела, защото много договори ще останат неизпълнени. Поети ангажименти няма да бъдат изпълнени в срок. Разплащания – също. Очакваме и фалити. Като търговец, си очаквал едни обороти, а имаш тотален спад. Когато за тези обороти си ползвал кредит , който не можеш да върнеш – или сам трябва да тръгнеш към обявяване в несъстоятелност или кредиторът ще използва момента, за да си получи дължимото.