Руснаците – доскоро №1 сред туристите във Варна
Варна<+> 04.08.2015 15:09
Руснаците са най-многобройни сред чуждестранните летовници във Варна. В първата петица са германци, румънци, поляци и украинци. След тях се нареждат туристите от Франция, Израел и Великобритания, според данните от миналата година. Това се посочва в аналитичната част на Програмата за развитие на туризма във Варна до 2020 г., която бе приета на съвместно заседание на три комисии към местния парламент - „Туризъм, търговия и рекламна дейност", „Благоустройство и комунални дейности" и „Правна".
Тази година обаче се очаква доста сериозна промяна в структурата на туристите, коментира пред съветниците Димитър Дичев - председател на сдружение „Култура и туризъм на българския Североизток", които са сред авторите на Програмата.
По данни от 2013 - 2014 г., местата за настаняване в общината са намалели с над 130, в сравнение с периода 2007 - 2008 г. Броят на леглата също намалява. Приходите от една нощувка обаче са се увеличили от 36 на 45,6 лева средно, което е значително над средното за страната. От 236 на 269 лева са нарастнали приходите от един турист средно, отбеляза Дичев.
Данните за миналата година показват още, че по приходи от туризъм община Варна е на второ място в страната, след община Несебър.
Част от стратегическите цели в приетата Програма за развитие на туризма във Варна до 2020 г. са ежегоден ръст на броя на туристите с 4 %, увеличаване на средния им престой с 3 дни и удължаване на високия сезон през летните месеци от 6 на 9 седмици.
Графикът за реализирането на Програмата включва ремонти и обновяване на всички музеи и културни институции, възстановяване на Варненския некропол до 2016 г., реставрация на археологическите паметници, укрепване на бреговата ивицa и разрешаване на проблема със свлачищата. На мястото на пристанище „Варна Изток" е предвидено изграждането на яхтено пристанище, пасажерски терминал, Аквариум, заведения, търговски центрове, бизнес сгради и мултифункционална културна зала. /Дарик радио
Тази година обаче се очаква доста сериозна промяна в структурата на туристите, коментира пред съветниците Димитър Дичев - председател на сдружение „Култура и туризъм на българския Североизток", които са сред авторите на Програмата.
По данни от 2013 - 2014 г., местата за настаняване в общината са намалели с над 130, в сравнение с периода 2007 - 2008 г. Броят на леглата също намалява. Приходите от една нощувка обаче са се увеличили от 36 на 45,6 лева средно, което е значително над средното за страната. От 236 на 269 лева са нарастнали приходите от един турист средно, отбеляза Дичев.
Данните за миналата година показват още, че по приходи от туризъм община Варна е на второ място в страната, след община Несебър.
Част от стратегическите цели в приетата Програма за развитие на туризма във Варна до 2020 г. са ежегоден ръст на броя на туристите с 4 %, увеличаване на средния им престой с 3 дни и удължаване на високия сезон през летните месеци от 6 на 9 седмици.
Графикът за реализирането на Програмата включва ремонти и обновяване на всички музеи и културни институции, възстановяване на Варненския некропол до 2016 г., реставрация на археологическите паметници, укрепване на бреговата ивицa и разрешаване на проблема със свлачищата. На мястото на пристанище „Варна Изток" е предвидено изграждането на яхтено пристанище, пасажерски терминал, Аквариум, заведения, търговски центрове, бизнес сгради и мултифункционална културна зала. /Дарик радио
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 16:33 Израел не бива да си затваря очите за насилието на заселниците
- 16:15 Скритите послания във вратовръзките на Асен Василев
- 16:06 Откриха рядък християнски амулет и 3500-годишен печат в Турция
- 15:57 БСП застава зад кандидатурата на Йотова за президент
- 15:48 Арестуваха жена, опитала да обере търговски обект в Ямбол
- 15:30 Обявиха нов конкурс за главен архитект на Столична община
- 15:30 Реклама: София като уютна ЛГБТИ дестинация и гей тур до Рилския манастир
- 15:24 ДАНС засякла хибридни опити за промяна на външната политика