Те обичат морето, ценят го и го пазят. То им дава прехрана.

Честно, почтено и с много труд изработен хляб.

С цената на безкрайни безсънни нощи, борба със суровото море, в дъжд, в пек, в студ.

Казват, че веднъж попадне ли сол по кожата, е любов за цял живот.

Прекарват по двеста дни в морето, сто на брега в работа по корабите.

Те са тези, които доставят риба за трапезата ни.

Риболовците на Варна.

Наш репортер се срещна с Емил Милев – председател на най-голямото риболовно сдружение „Черноморски изгрев“.

Намираме го на кея на Морска гара. На международния ден на рибарите и риболова.

- Г-н Милев, какъв е животът навътре?

- Сложен и труден за нас. Много ангажиращ. За нас 200 дни в морето са още 100 дни на брега, да си приготвим корабите. Целогодишно сме заети и е неблагодарна работа, но когато го правим с любов, за нас е удоволствие.

-А как бихте описали тази любов, която току-що споменахте?

- Може би, спонтанно се е запалила в мен преди 20 години. С всеки изминал ден, тя става по-силна. Трудно ни е, но всички си обичаме професията.

– Кое е по-трудно - предизвикателството и надпреварата с понякога лошото време, липсата на улов или това, че сте далече от близките си доста често?

– За нас е удоволствие да работим. Когато излезем в морето, е любов, да се върнем живи и здрави е най-хубавото. Дали ще има риба или не, ние сме оптимисти. Работим усилено, понякога има богат улов, понякога няма. Като лотария е.

– Какво ви липсва като инфраструктура и условия за да работите?

– Пристанища, борси, места за разтоварване, всичко липсва. Варна е стар град и преди още да се зароди градът, първо са били рибарите. Слабото място е наистина липсата на пристанище. Правят се опити. Сега се прави едно в Аспарухово на Карантината, общината стопанисва друго.

Това са инцидентни места и се надяваме управата на Варна да погледне с друго око на нашия бранш. Че в този град има такъв сектор, има такива хора, които го развиват и да ни се осигури малко повече спокойствие и условия за работа.

– Сега строят Рибарското пристанище на Карантината в Аспарухово.  Няма ли то да ви осигури нужната инфраструктура и условия?

– То е по-скоро за малките лодки. За професионалния риболов не е пригодено. Корабите ни са големи и един 24-метров риболовен кораб няма как да маневрира в пристанището и да акостира, и за нас не е подходящо.

–А този кей, на който пристават корабите ви в Аспарухово?

– Той е общински, общината го стопанисва от миналата година. Надяваме се да се подобрят там условията откъм инфраструктура – ток и комуникации. Засега сме доволни, има подобрение, надяваме се и така да продължи. Да има инвестиции и да се  направи по-модерно и удобно за нас. Но засега сме доволни, има напредък и дано все така да продължат да ни помагат.

Сред цялата тази любов към риболова, идват несгодите. И те не са малко.

Притесненията им са няколко – квотата за улов, изискванията и забраните, а икономическата част от проблемите е най-тежкият им товар.

Борят се за увеличаване на квотите за риболов. Сега съществуващите правят трудно изпълнима поддръжката на корабите и посрещането на разходите. Надяват се на промени.

„Поддръжката на един кораб месечно е към 4 000 лева, като в това не влизат ремонти и амортизация по двигателите на корабите. Трудно е със сега съществуващите квоти. Трябва да се увеличат, за да можем да посрещаме елементарните си разходи. Повече са изискванията и забраните, отколкото улесненията за бранша“, каза за медията ни Красимир Петров - зам.-председател на сдружението „Черноморски изгрев“.

Пандемията от коронавируса удари и тях. Цената на рибата падна наполовина.

Несгодите не ги спират. Пак ще започне денят им в 4:00 сутринта.

Ще влязат в бурното море, гонейки хоризонта в безкрайното синьо. Чайките и гларусите и делфините са вечните им спътници. С дребната риба ги хранят. Вечните им приятели в луда надпревара с вълните.

Вечен маратон с вятъра. А солта по ръцете им пак ще им носи любов.

Това са те – риболовците на Варна.

Често ще ги видите на кея в Аспарухово, до кораба „Академик“. Предлагат се няколко видове риба – сафрид, чернокоп, барбун, акула и трицона (цаца).

С прясна риба, усмихнати и ведри лица. Въпреки умората.

Геновева Михайлова