Има 10 емблематични места по света, където хора отиват, ако са решили да сложат край на живота си. За България това е Аспаруховият мост, обясниха днес доц. Тони Дончев, клиничен психиатър във Военномедицинската академия, и д-р Владимир Наков от Националния център по обществено здраве и анализи. Двамата експерти участваха в 21-вия форум на Българската психиатрична асоциация, който се проведе в курорта "Златни пясъци".

Според тях неизнасянето на публична информация за подобни суицидни инциденти води до намаляването на броя им. Учените обаче са на различни мнения по този въпрос. Журналистите не могат да бъдат наричани убийци за това, че пишат за тези инциденти, смята д-р Наков. Но допълни, че премълчаването на такива случаи в Канада и от моста Голдън Гейт в САЩ е довело до намаляването на суицидните опити.

„Психологията на самоубийците е такава, че когато има едно самоубийство, обикновено следват още няколко други. Обществото обаче не би трябвало да принуждава медиите да филтрират информацията. Ще вземем днес да крием самоубийците, утре ще скрият цените и накрая – по-добре да ни закрият“, смята проф. Риналди Шишков от УМБАЛ „Св. Марина“, който е сред организаторите на медицинския форум.

Специалистите считат, че всичко може да бъде решено по много лесен и евтин начин, ако местата като Аспаруховия мост бъдат обезопасени. „Аспаруховият мост може да се обезопаси. На Айфеловата кула са опънали мрежи, например. Все пак всичко трябва да е в разумни граници – след като стават автопроизшествия, автомобилите спират ли да се движат“, попита риторично специалистът.

Според доц. Дончев най-често хората се опитват да сложат точка на битието си, поглъщайки медикаменти. На следващо място, макар че в различните региони на страната има разлики, е самообесването. Например, в Югоизточна България по този начин се самоубиват няколко пъти повече хора, отколкото в други региони.

През последните две години самоубийствата у нас са 12 на 100 000 души. Опитите са около 3000, като тенденцията от 2009 – 2011 г. е бавно и полека броят на пожелалите да прекратят земния си път се увеличава. Противно на утвърденото мнение, че пролетта и есента са сезоните на самоубийствата, доц. Дончев е стигнал до различен извод. Най-много трагични инциденти има през лятото – през юли и август.

На 21-вата конференция на Българската психиатрична асоциация ще бъде избистрена национална стратегия как българите да подобрят психичното си здраве през следващите 10-20 години. Според участниците не се предлага революционна идея, а нещо, което е добре познато в развитите държави по света. Идеята е на психично болните с шизофрении и афективни хронични заболявания да се създадат условия, в които те да могат да съществуват. А не животът им да е заключен между четирите стени на домовете им и престоя в психиатрията.“Това има и икономическо предимство, защото пациентите попадат в болници, които имат много разходи. А биха могли да бъдат настанени в друг тип заведения – защитено жилище, хоспис, в лечебно заведение с по-малък ресурс, и там да бъдат долекувани. Това здравно заведение може да бъде като хотел, да бъде приятно и те да живеят там“, обясни проф. Риналди Шишков.

По думите му тези хора може да работят в предприятия и да бъдат полезни на себе си и обществото. По този начин близките им ще бъдат облекчени и ще могат да работят, а от улиците ще бъдат прибрани изоставени психично болни хора. Според проф.Шишков при един по-добър мениджмънт пари за социализацията на тази категория пациенти може да се намерят.

150 легла има в Писихиатрията в УМБАЛ „Св. Марина“, като целогодишно те са заети. Няколко хиляди са психично болните, които обаче понякога са едни същи. Престоят в болницата е средно по месец. Според данни на проф.Шишков 1 % от варненци страдат от шизофрении, още 1% са болни от афективни разстройства, което означава, че при 500 000 жители на града и околностите му става дума за 25 000 души. Според статистиката това означава от 3 до 5 психично болни на всеки 100 варненци. /varna.topnovini.bg