Един от акцентите в работана специалистите от ЦСРИ на деца в неравностойно положение към Фондация „Владиславово“ е децата да изградят положителен образ за себе си, да имат добро самочувствие и да са уверени. Поддържането на отношения на доверие между членовете на семейството, даването и приемане на помощ, споделянето на важните моменти в семейната среда развиват у детето увереност и добро самочувствие. Много родители се боят да прекаляват с похвалите именно от страх да не разглезят детето си, което ги тласка в другата крайност – веднага са готови да го нахокат, а положителните коментари се пресяват и забавят. Истината е, че навременното поощрение е също толкова важно и възпитателно, колкото и забележката. Децата постоянно търсят вниманието на родителите си и когато нищо от това, което правят не ги впечатлява положително, те обикновено прибягват към лошо поведение, за да провокират реакция у тях. Децата трябва да бъдат уверени, че са обичани и приемани такива, каквито са. Да бъдат подкрепяни и поощрявани, а техните добри постъпки да бъдат хвалени, за да се чувстват самите те щастливи и да приемат света като едно добро място за живеене. Затова не пестете добрите думи. Похвалата и поощрението ще им помогнат да повярват в собствените си възможности.

Важно е да имате предвид, че:
Похвалите трябва да са искрени – децата инстинктивно усещат фалша и лицемерието.

Забелязвайте доброто – понякога сме склонни да приемаме доброто поведение за даденост. Детето като че ли е длъжно да слуша, добрите оценки и поведение в училище са така да се каже по подразбиране. Забелязвaйте доброто. Много по-добре е да обръщаме внимание на него. Похвалете правилната постъпка, доброто поведение и то ще доведе след себе си други. Поставете си цел като родители да виждате хубавото и да го насърчавате.

Хвалете или порицавайте постъпките, а не детето – не е едно и също да кажеш – “Ти си лош”, “Колко си непослушен” вместо “Днес в парка не постъпи добре”. Не слагайте етикети, детето се идентифицира с тях. Щом съм лош, значи трябва да постъпвам така.

Бъдете конкретни – децата не разбират общите изрази от типа – “Справи се чудесно”, “Държа се добре”. Какво значи това? Бъдете конкретни: “Хареса ми как подели играчката с приятелчето си” или “ Беше мило, че благодари на какичката в магазина” и т.н. Така децата по-лесно ще могат да повторят добрите постъпки.

Всяка крачка е важна – подкрепяйте всеки малък напредък на детето. Ако виждате, че то се старае, трябва да го поощрите. Всички имаме нужда от подкрепа, децата най-вече. Хвалете усилията му да бъде по-добро, дори и да не постига отлични резултати.

Хвалете и другите – направете одобрението ваша философия. Похвалете съпруга си, по-голямото си дете, съученика на вашето дете или приятелчето му. Така то ще разбере, че похвалите са за всички, че всеки има своите добри и силни страни и е добре да бъде подкрепян и поощряван.