През август 1966 г. американски професор по астрономия споделя своите изумителни открития с Би Би Си. Той вярва, че неолитният каменен кръг е построен, за да предсказва затъмнения, но не само това, а да демонстрира властта на жреците

Странният случай на Джералд Хокинс и неговата революционна, но оспорвана хипотеза от 60-те години на миналия век остава един от най-вълнуващите епизоди в историята на археоастрономията.

Когато през август 1963 г. астрономът публикува първите си констатации в списание Nature, а по-късно ги разгръща в бестселъра си "Разшифрованият Стоунхендж" (Stonehenge Decoded, 1965 г.), той преобръща представите за праисторическия човек.

Анализът, който разтърси научните среди

През 50-те и 60-те години на 20 век в обществото все още властва разбирането, че строителите на Стоунхендж отпреди повече от 4000 години са били примитивни племена, издигнали груб пазител на слънчеви култове. Джералд Хокинс, тогава професор в Университета в Бостън, подхожда към загадката не от позицията на класическата археология, а чрез съвременната за времето си изчислителна техника.

Той изследва координатите на 165 ключови елемента от мегалитния комплекс - каменни стълбове, арки, дупки и маркиращи камъни - и ги въвежда в един от първите суперкомпютри на епохата: IBM 7090. Задачата на компютъра била да сравни линиите на визиране между обектите с изчислените позиции на Слънцето, Луната и звездите спрямо 1500 г. пр.н.е.

Резултатите са впечатляващи: компютърът открива десетки астрономически съвпадения. Хокинс заявява, че Стоунхендж не е просто място за ритуали, а изключително прецизен аналогов компютър и праисторическа обсерватория.

Снимка: Unsplash

Слънце, Луна и 56-те дупки на Обри

Според теорията на Хокинс, каменните съоръжения са проектирани така, че да проследяват ключови астрономически събития - като лятното и зимното слънцестоене, както и най-крайните точки на изгряване и залез на Луната.

Най-смелото му твърдение обаче засяга т.нар. "Дупки на Обри" (Aubrey holes) - пръстен от 56 ями, разположени около мегалитите. Астрономът изчислява, че този брой съвпада с цикъл от 56 години, съставен от три лунни цикъла по 18,61 години. Местните жители са могли да предсказват лунни и слънчеви затъмнения просто като преместват маркиращи камъни от една дупка в друга всяка година.

Според Хокинс това е "първата теория относно предназначението на Стоунхендж, която е академично приета и публикувана в научни списания". Въпреки че връзката между мястото и лятното слънцестоене е била призната още от 18-ти век, професорът развива идеята по-нататък, като предполага, че това, което е било смятано за храм на поклонението на слънцето, може да е било сложна "астрономическа обсерватория".

Обществен възторг срещу археологически скептицизъм

Спектакълът около идеята, че компютър на IBM е разкрил тайните на друг "компютър" от каменната ера, бързо завладява медиите и хипи културата през 60-те години. През 1966 г. BBC излъчва специален епизод в популярната си документална поредица Chronicle, озаглавен "Стоунхендж - праисторически компютър?", който допълнително популяризира теорията.

Консервативната археологическа гилдия обаче посреща изводите на Хокинс с остри критики. Видни британски археолози, сред които Ричард Аткинсън, определят изследването като "тенденциозно, арогантно и неубедително". За мнозина това е статистическа случайност: При толкова голям брой камъни и визирни линии, шансът да се открият съвпадения с небесни тела е изключително висок, дори да няма съзнателен дизайн.

И допълват, че сложността на строителството подсказва, как Стоунхендж е изграждан на няколко етапа в продължение на векове. Аткинсън изтъква, че Хокинс комбинира елементи от коренно различни епохи, създавайки илюзорни линии, които никога не са съществували едновременно.

А лингвистичният анахронизъм и използването на думата "компютър" за конструкция от неиздялани камъни и ями изглежда пресилено и подвеждащо в очите на учените. 

Наследството на една дръзка идея

Въпреки че по-късните детайлни математически и археологически анализи отхвърлят идеята, че Стоунхендж е функционирал като прецизна изчислителна машина за затъмнения, теорията на Хокинс изиграва ключова роля за науката.

Тя дава тласък на възникването на археоастрономията - дисциплина, която днес се приема напълно сериозно. Днес повечето учени се съгласяват, че Стоунхендж наистина притежава важни астрономически подравнявания (особено спрямо оста на слънцестоенията), макар и не в прекомерно сложния дигитално-аналогов вид, представен през 1960-те години.

В крайна сметка работата на Хокинс завинаги промени начина, по който и науката, и всички ние гледаме на древните строители - вече не като на примитивни хора, а като на опитни наблюдатели на природата и небето.

От гигантския компютър до лечебен център: Най-популярните теории за мистерията Стоунхендж

Една от водещите теории на съвременните археолози (начело с проф. Майк Паркър Пиърсън) е, че монументът е изграден като символ на мира и съюза между враждуващите племена на острова. Изследванията показват, че огромните камъни са транспортирани от невероятно далечни разстояния - т.нар. "сини камъни" от Уелс (на 220 км), а емблематичният "Олтарен камък" дори от Шотландия. Трудът по пренасянето им е изисквал усилията на хиляди хора от различни региони, което само по себе си е било обединяващ акт.

През 2008 г. археолозите Тим Дарвил и Джеф Уейнрайт издигат хипотезата, че Стоунхендж е бил древен медицински и лечебен център - съответствие на днешния Лурд. Причината? Анализът на намерените човешки останки в района показва висока концентрация на скелети с белези от сериозни заболявания и травми. Освен това се е вярвало, че донесените от Уелс "сини камъни" притежават магически и лечебни свойства.

Снимка: БТА/ AP Photo/Alberto Pezzali

Според тази хипотеза Стоунхендж е бил част от огромен обреден комплекс. Докато близкото селище Дърингтън Уолс (направено от дърво) е било "градът на живите", където са се провеждали грандиозни празненства по време на зимното слънцестоене, самият Стоунхендж (изграден от вечен камък) е бил "градът на мъртвите". Мястото наистина е функционирало и като най-голямото известно гробище за елита на тогавашното общество.

В продължение на векове се е вярвало, че Стоунхендж е бил храм на келтските друиди. Легендите от Средновековието пък преписват строежа на магьосника Мерлин, който с магия го пренесъл от Ирландия. Радиовъглеродното датиране обаче категорично разбива тези митове: Стоунхендж е започнат около 3000 г. пр.н.е., което е с над 2000 години преди появата на друидите на Британските острови.

Всяка година археологията добавя нови парчета към пъзела. Наскоро в близост до комплекса бяха открити прототипни дървени структури, датирани отпреди 5000 години, които показват, че нищо в Стоунхендж не е случайно - то е плод на вековни традиции за наблюдение на небето и Слънцето.

Дали някога ще разкрием пълната истина? Едва ли, но именно тази непреходна загадка прави Стоунхендж толкова магнетичен и днес