Социалната услуга Център за обществена подкрепа “По-добро бъдеще” към Фондация „Владиславово” се предоставя, като държавно делегирана дейност на Община Варна, на основание Договор № Д16001395ВН/19.10.2016г. между Община Варна и Доставчика - Фондация „Владиславово“. Услугата е ситуирана в сграда общинска собственост, находяща се в гр. Варна, Район „Владислав Варненчик“, ул. „Гургулят“ №7. Основната цел на Центъра за обществена подкрепа „По-добро бъдеще” е да подобри качеството на живот на децата в семейната и социалната среда, като предостави качествени социални услуги, които да отговарят на потребностите и да са достъпни за всяко дете в риск и неговото семейство на територията на община Варна. Водени от опита придобит при работа с деца и семейства екипът на Центъра оценява потребността на родителите да разберат тайния свят на детето и да го подкрепят в социализацията му.

Социалните контакти и качествените взаимоотношения са ключови за здравето на всеки един от нас (Ryff, 1995). Според Световната здравна организаця, по дефиниция здравето е не просто отсъствие на болест, а уникален баланс между физическо, психическо и социално благополучие. Обединено е мнението на повечето специалисти, извършили изследвания относно влиянието и последиците от социалната изолация и от там става ясно, че децата, юношите и младите са най-потърпевши, в психичен план, от пандемията и наложената социална изолация. Това се дължи най-вече на липсата на житейски опит. Тук идва ролята на родителя. Родителят несъмнено е изправен пред сериозно предизвикателство. Ясната и искрена комуникация винаги трябва да е приоритет, независимо сериозността на ситуацията.  Децата са любопитни, Жан Пиаже неслучайно ги нарича „малки изследователи”. Те задават въпроси постоянно и за всичко. Детското любопитство трябва да бъде посрещнато с усмивка и удостоено с подобаващ отговор. Световната здравна организация твърди, че е наше задължение да помогнем на децата да изразят своите емоции, било то и тревожни и стресиращи.

    Повечето изследвания върху поведението на децата под 7-годишна възраст показват, че въздействието в социална среда има ключово значение за развитието на мозъка.

Невронните мрежи, влияещи върху развитието на езика и по-широките когнитивни способности, се изграждат чрез словесно и физическо взаимодействие – от споделянето на играчка до възприемането на звуци и прости фрази.

   Друг съществен риск за бебетата и малките, когато нямат достатъчно контакт и общуване помежду си е да не успеят да изградят правилни комуникационни навици, които се формират именно в тази ранна детска възраст.

Въздействието на социалната изолация може да бъде особено важно за деца със специални образователни потребности (СОП), когато подкрепата, предоставяна им в училище, е прекъсната.

  Защо децата със СОП са по-склонни да бъдат самотни?

Според учени и експерти, децата със СОП имат лични характеристики, които не само увеличават вероятността да бъдат самотни, но и могат да ги затруднят да се справят с чувствата, съпътстващи самотата.Децата със СОП , изпитващи самота, често имат реални социални затруднения, които могат да доведат до лоша социална мрежа, нисък социален статус и отхвърляне от други деца. Децата с обучителни затруднения може да се окажат „по-предизвикани”да прекарват времето си сами. „По-малките деца се нуждаят от постоянна помощ от възрастни, за да бъдат активни и ангажирани и да намират удовлетворение в своите дейности. С напредването на възрастта те развиват способността да бъдат  по-независими  и да започнат да се наслаждават на самостоятелните си дейности и занимания. Възможно е при децата със СОП да има забавяне в развитието на способността им да намират и откриват приятни индивидуални дейности и игри, заради характерното за тях неспокойствие, затрудненията и ограниченията им при четене и заради неустойчивостта на вниманието и концентрацията им. В резултат на това преживяването им от самота може да бъде по-силно изразено, а липсата на приятелите и подходящата го, обкражаваща среда – по необходими от колкото за всеки друг.

 Изследванията показват, че децата изпитват две взаимосвързани измерения на самотата:

 * Социалната самота се отразява в затрудненията на детето с присъединяването към групи деца и с поддържането на задоволителни социални връзки с другите. Изследванията свързват тези трудности с отхвърлянето на детето със СОП от други деца. Често другите деца наистина отхвърлят децата с обучителни трудности.

 * Емоционалната самота се отнася до липсата на добър приятел и невъзможността да се образуват тесни междуличностни връзки. Емоционалната самота води до различен вид оплаквания от страна на децата. Дете, изпитващо емоционална самота, може да каже: „Нямам истински приятел - някой, на когото мога да се доверя и да споделя тайни. Понякога тези деца също изразяват чувство на отчуждение, като споделят неща като: „Никой наистина не ме разбира“.

        Идентифицирането на преживяното от детето самота е първата стъпка към помощта.

       Да наблюдаваш самотата на детето си наистина е разочароващо и изключително тежко  и може да бъде източник на дълбоко страдание за родителите. Въпреки това, ако родителите са обърнат внимание върху проблема, техните чувства на съпричастност и тяхната внимателно планирана подкрепа могат да окажат значителна помощ на тяхното „специално”дете. Всички деца притежават естествено любопитство. Те изследват и изучават света най-добре чрез игра. Играта има съществено значение за всяка една област на развитие на децата. Играта укрепва и усъвършенства малките и големите двигателни умения, които в последствие спомагат за издръжливостта. Играта е значима за физическото развитие и без нея организмът не може да расте и да се развива нормално.

       Играта с децата ви може да им помогне да се чувстват по-малко самотни.

  Трудно е да се заменят позлите и взаимодействието от общуването с връстници за детето. Активното участие в творческа игра самостоятелно или физическа активност с родителите обаче може да бъде полезно за децата, когато са лишени от  компанията на своите приятели.

Какво би могло да поправи тази ситуация? 

Отговорът е: помогнете на децата да играят.

    Ползите от редовната игра са много и те са добре документирани в научните изследвания. Логопеди, педагози и педиатри са категорични, че играта подобрява езиковите умения на децата, ранните познания по математика, връзките с връстници, социалното и физическото развитие и усвояването на нови умения. Когато децата не могат да играят по някаква причина, безпокойството и токсичният стрес могат да навредят на здравословното развитие и на социалното поведение.

   По време на пандемията играта може да бъде ефективно средство срещу  стреса и може да насърчи развитието на положително поведение и отношение. Когато децата играят заедно, игровите ефекти стават още по-мощни. Експертите казват, че социалната игра може да помогне на децата да развият умения за сътрудничество, комуникация, преговори, разрешаване на конфликти и съпричастност. Децата се нуждаят както от игра на закрито, така и от безплатна игра на открито. Играта с членове на семейството у дома или с приятели в училище е добра за социална игра. Цифровите устройства могат да осигурят на децата начин да играят заедно с приятелите си, когато не могат да се срещнат с тях. Но ползите от играта са по-дълготрайни, чрез социална игра лице в лице.

  И нека не забравяме, че децата са устойчиви и адаптивни. И въпреки изброените негативи и незадоволени нужди, потребности и очаквания, то неоспоримо можем да открием и доста ползи, които успяхме да си „откраднем” през този тежък период. Такива например са засиленото взаимодействие и общуване между децата и  родителите, братята и сестрите и дори домашните любимци. 

    Всички ние, в целия свят научихме и изживяхме тежко множеството поражения, които COVID19 ни нанесе във всеки един аспект. Много по-трудно за човечеството ще бъде обаче да открие и осъзнае „ефектите”, уроците и посланията от този „Апокалиптичен сезон”.

    Един труден, но важен урок, който може би нямаше никой да се сети да ни предаде бе урока за „Изучаването на значението на връзките между хората”.

      Със сигурност коронавирусът вече ни напомня колко важни сме всички един за друг.  Като вид ние всъщност не сме приспособени да разчитаме на един човек или дори на двама души, за да оцелеем. Изведнъж виждаме с много ясни „думи” колко глупаво е да се твърди, че децата се нуждаят само от родителите си. Това не е вярно.

... Но докато децата пораснат те винаги ще гледат и виждат света през очите на своите родители!

Автор: Деляна Събчева- Фондация „Владиславово”