Вече повече от седмица в обществото и болшинството варненски медии се върти като развалена грамофонна плоча една тема. Темата за „Транстриумф“ и неговото бъдеще. Изрично не използвам думата „скандал“, такъв няма.

Всичко започна миналата седмица с одобряването на Договора за обществен транспорт между Община Варна и „Градски транспорт“ ЕАД. Оттогава насам гражданите на Варна непрекъснато са облъчвани с тези, нямащи нищо общо с действителността. От вече близо две години е ясно, че за да получи града ни европейско финансиране по проекта за Интегриран градски транспорт, част от който е и закупуването на прословутите нови автобуси, е необходимо да има един субект, извършващ транспортната услуга.

Провала на опита за закупуването на „Транстриумф“ от общинското дружество наложи намирането на друго решение и така логично се стигна до въпросния договор. От клаузите, включени в него става ясно, че единствен оператор на услугата става „Градски транспорт“, който ще има възможността да преотдава правата си на подизпълнители. Изведнъж голямата драма се оказа бъдещето на частната „Транстриумф“, оттам и съдбата на нейните служители.

Истината, обаче е малко по-различна и тя лъсна на последното заседание на Общинския съвет. В залата, окупирана от работещи в „Транстриумф“, стана ясно, че целта на цялата тази дандания е гарантирането на пазарен дял, минимум 45% от автобусните линии за срок от 10 години, на една частна фирма. Всичко това трябва да стане с нарочен конкурс с предварително ясен победител. Реално погледнато, няма нищо учудващо и нищо случайно в това предложение за решение ако вземем предвид неговите вносители.

Първият, станал така известен със смените на партийната си принадлежност (Костадин Костадинов, бивш лидер на ВМРО и на НФСБ във Варна), не пропуска удобен случай да развее, незнайно чий, байрак. Останалите, уж десни (ДСБ), вече явно демонстрират левия си уклон и ангажираността си към статуквото. Погледнато внимателно, тяхната идея загърбва всякаква правна и икономическа логика и дава необосновано предимство на една частна фирма пред всички останали. С единствения довод – загрижеността за съдбата на работещите във въпросното частно предприятие.

Тук трябва да внесем едно уточнение – приемайки обхвата на услугата „градски транспорт“ за константен, то и ресурсите за нейното обслужване ще останат константни. При това и обслужващия персонал ще се запази в почти същия си обем, без значение кой ще бъде негов работодател. Нека служителите на „Транстриумф“ бъдат спокойни, работа за тях ще има. Само и единствено от настоящия им работодател зависи дали за него ще има работа. Факт, който изрично бе подчертан нееднократно от кмета на града и в срещите му с работещите в транспортната фирма.

Другаде обаче е есенцията на случилото се вчера. Интересен би бил отговорът на въпроса как, въпреки твърдо поддържаните си претенции за дясна ориентация и лидерство на тази част от политическия спектър у нас, общински съветници опитват да прокарват решения, леви по своята същност и елиминиращи конкуренцията на пазар, иначе свободен. Как, въпреки афишираните амбиции за промяни на статуквото в града, същите опитват явно да спъват настъпващите промени с особено популистки и твърде непрозрачни мерки?

Нека варненската общественост си даде точна оценка за протичащите в града ни процеси, защото ще дойдат дни за равносметка и ще бъде от полза за целия град правилно да подредим нещата около нас. И вдясно и вляво.

Автор: Желез Железов