Той е родом от Кърджали, гордее се с това, милее за родния си град.

Живее във Варна със семейството си, обожава дъщеря си и иска да ѝ даде всичко, което не е имал – бащино рамо и пример.

Мечтае да види хората по-добри, за него парите са просто средство, приятелството е всичко, а вярата е това, което го води и в тъмното.

Съпругата му също е музикант, имат дъщеря на 4 год.

Израснал е без баща, срещнал е мъжко рамо в лицето на дядо си и вуйчо си. Благодарен им е за подкрепата.

Започва да се занимава с музика още като дете. Запява химна и взима перфектно високите тонове. Талантът му е забелязан и от приятели, които са сформирали група. Другата му любов е рисуването. Завършил е живопис във Велико Търново.

Той е Георги Шопов на 43 години. Финалист от шоуто „Гласът на България“.

Наш репортер се свърза с него. Приказлив, естествен, искрен и истински.

– Какво научи в „Гласът на България“? За себе си и за живота?

– Научих какво е екипна работа, какво е организация, професионализъм и коректност. Уникално е, как всеки в този екип върши работата си отдадено и отговорно. Аз, като един Скорпион, съм малко перфекционист и добрата организация за всичко в живота ми е била важна.

– Какво е усещането да си на финалната права в такова предаване? Какви чувства и емоции буди в теб очакването на финала?

– Невероятно е като усещане и емоции. Ужасно много се вълнувам и ми е трудно да опиша чувството. Аз съм музикант и съм бил на сцена, но тук е различно и емоциите са много силни. Не могат да се опишат с думи. Имах интуиция още преди да стигна до тук. Нещо в мен ми подсказваше, че чудото ще се случи. Не съм притеснен, но се радвам като малко дете.

– Какво, освен талант, е нужно за да успееш в предаване от такъв формат и да стигнеш до финал? Има ли рецепта?

– Няма как без талант, но вярата е водеща. Мен винаги тя ме е водила - и в хубаво, и в лошо. Нямаш ли вяра, няма успех. Силно вярвам в успеха. Талантът трябва да го имаш, но той се доразвива. Вярата е важна, както и да можеш да си благодарен. За шанса, който ти се дава и за подкрепата. Това е водещото при мен.

– За какво мечтаеш?

– Мечтая да дам на детето си това, което аз нямах. Да ѝ дам подкрепа, бащина обич и рамо. Мечтая да расте здрава и щастлива. Искам да ѝ дам пример, че мечтите трябва да се гонят, да си упорит и да рискуваш. Мечтая да израсне истински човек, искрен и добър.

Мечтая и да имам възможност да правя музика и хората да я слушат, да я обичат и да и се радват. Мечтая хората в България да са по-добри. Копнея да видя тази велика страна, с най-силната история, да бъде на място, което заслужава. Обичам България, тя е в корените ми, в душата и сърцето ми.  

–С какво смяташ, че спечели хората, освен с уникалния си глас?

– Аз съм естествен, искрен и неподправен човек. Когато правя нещо, давам максималното от себе си. При мен няма фалш. Може би, хората го усещат. Аз съм истински и винаги съм бил. Може би това е нещото, което не мога да скрия. Любовта ми към музиката е огромна. Още като дете имах идол, който беше моята Библия и пътеводител и все още е. Това е Дейвид Ковърдейл. Винаги е бил пътеводна светлина за мен.

– Има ли нещо, което те натъжава? 

Това, което ме натъжава са децата, които нямат родители. Смятам, че е жестоко и нечестно. Всяко дете трябва да изпита майчина и бащина обич. Много ми е тежко за тези дечица. Обичам много децата, такъв съм си.

Натъжава ме да гледам, как деца живеят в недоимък, а тези, които имат милиони, стават все по-алчни.

Признавам, че Жоро бе прекрасен събеседник. Разговаряхме между репетициите, около 40 мин. По всякакви теми.

Един непринуден разговор, който знаеш, че трява да приключиш, но ти се говори още.

Пожелах му да донесе наградата във Варна. Имаме нужда от още чудеса, за да продължим.

Геновева Михайлова