Насар влезе при мъжете през април 2021 г., а вече има 9 големи титли и 16 световни рекорда

Карлос Насар вече говори за Евереста във вдигането на тежести - да стане първи в историята с 4 олимпийски титли в спорта. Само на 22 години, феноменът - защото той е точно това, вече има 16 световни рекорда във визитката си, както и 9 големи титли.

След дебюта му през април 2021 г. при мъжете, ето как изглежда тази визитка в сухи статистики:

Олимпийска титла от Париж 2024

4 световни титли: Ташкент 2021, Манама 2024, Фьорде 2025, Нинбо 2026

4 европейски титли: Ереван 2023, София 2024, Кишинев 2025, Батуми 2026.

Отново повтаряме - момчето е на 22.

Да се върнем към споменатия вече дебют в мъжкия спорт. Пътят на Карлос започна през април 2021 г. на Европейското първенство в Москва. Едва 16-годишен шокира всички със сребро в двубоя. Още през декември същата година в Ташкент стъпи на световния връх, а постави и първия си световен рекорд - 208 кг в изтласкването.

Още преди да вземе първата тази първа титла и първото си европейско сребро, за Карлос вече се знаеше у нас. Не масово, но в спорта хората бяха наясно, че идва голям талант. Особено след пророческите и станали вече знаменити думи на първия му треньор Илиян Илиев, който в края на 2020-а казва за 16-годишното тогава момче:

"Той ще стане олимпийски шампион в Париж, при това без напрежение. Няма друг като него, това момче е номер едно в света."

Илиев си отиде от света през 2022-ра и не дочака да види титлата на Карлос на олимпийските игри. Всъщност, това не е точно - той я бе видял много по-рано. Ударът бе голям за младия талант тогава, а шампионът не го забравя в нито едно свое изявление след поредния триумф.

И тази сутрин бе така, когато Насар се завърна в София от световното в Китай:

"Името му не бива да се забравя - Илиян Илиев. И на него посвещавам златния медал".

Това е миналото и настоящето. Че виждаме един специален спортист е съвсем ясно дори за хора, които не следят отблизо вдигането на тежести.

А къде може да се нареди той в историята на този спорт, трасирана от имена като Наим Сюлейманоглу, Василий Алексеев, Лаша Талахадзе и Пирос Димас?

Карлос има пред себе си хоризонт, който би следвало да го отведе на Еверест, че и по-високо - към небето.

Сред действащите състезатели имаме грузинеца Талахадзе има седем световни титли и три олимпийски златни медала в категория над 110 кг, а в неделя ще вдига в Нинбо за осмо злато на планетата. 27-годишният узбекистанец Акбар Джураев пък вчера спечели своята четвърта световна титла до 110 кг пак там. Той е равен с Насар, но пък е с пет години по-възрастен и по-отдавна на подиума.

Това са хората, които към момента поделят славата с Насар в световните щанги, но потенциалът пред българина говори, че ще ги надмине.

Янко Русев е еталонът от родния спорт, който има пет световни и пет европейски титли, както и една олимпийска. Смело можем да кажем, че някъде в края на 2028 г., когато ще са минали игрите в Лос Анджелис, би трябвало да имаме нов номер едно като постижения в българските щанги. Стига Карлос да е здрав и да не пропусне голямо състезание до тогава.

Снимка: БТА

Наим Сюлейманоглу, който пък е приеман за вероятно най-големият талант в спорта исторически, спечели 7 световни титли и три олимпийски. Две от тези на планетата са за България, останалите пет - за Турция. Той можеше да е с 4 олимпийски златни медала, ако през 1984 г. страната ни не бе част от бойкота на игрите в Лос Анджелис. Със 7 световни титли са още Юрик Варданян от СССР и Талахадзе. С осем на абсолютния връх е Василий Алексеев, който вдига за СССР през 70-те години.

Насар признава, че се цели в четири олимпийски златни медала. Това означава, че иска титлите в Лос Анджелис 2028, Бризбън 2023 и през 2026-а, като домакин на тези Летни игри още не е определен. Тогава ще е на 32. Защо не?

С по три олимпийски златни медала в този спорт върхът поделят Пирос Димас за Гърция (1992, 1996 и 2000 г.), Акакиос Какиашвили с две за Обединения отбор след съветския и една за Гърция (1992, 1996, 2000), Наим за Турция (1988, 1992 и 1996), Халил Мутлу също за Турция (1996, 2000, 2004), както и все още действащият Талахадзе за Грузия (2016, 2020, 2024). Той е на 33 години и Лос Анджелис изглежда като шансът му да стане четирикратен олимпийски крал.

Натам гледа и нашият спортен феномен. Ако е здрав, не се вижда какво може да спре тази сила на природата, която се разправя с конкурентите безмилостно.

На 22 Насар вече вдигна света над главата си.

Сега целта пред него е да остане на върха 10 години и да се оттегли като най-велик в историята на този спорт. /Dir.bg