Морската градина бе тема на днешната пресконференция на бившия кмет на Варна Кирил Йорданов. Това бе първата му медийна изява в града, след като той подаде оставка в началото на месец март. Причина Йорданов да застане отново пред камерите и микрофоните станаха обвиненията към него, че е виновен за строителството в местността „Салтанат“ в крайморския парк. Те бяха отправени от природозащитни организации, покрай дискусиите и споровете „за“ и „против“ забраната за влизане с автомобили в Морската градина, издадена от кмета Иван Портних.

„Тук съм за да дам отговор на въпроси, които витаят в общественото пространство. Тук съм със семейството си, не бягам от въпроси и отговори, от проверки и отговорности“, започна Йорданов. И уточни, че пресконференцията му няма политически характер.

„В рамките на една теза има няколко твърдения. Най-отдалечената е темата за реституцията в Морската градина. Това бе един законодателен цялостен акт. Политическа воля, която с течение на годините се реализира на територията на страната. За да не останете с впечатление, че подлагам на критика самия акт на реституция.

В много голяма част от исканията за реституция община Варна направи отказ. Писменото ми становище тогава и в частност за Морската градина и за вилно селище Абако, за пионерския дом и други обекти, бе отрицателно. Защото за Морската градина, мероприятието по отчуждаване към момента на реституция бе реализирано, като озеленяване и моето становище бе, че реституцията не може да се осъществи в Морската градина.

Актовете бяха обжалвани пред съда, а той потвърди отказите. Върховният съд обаче излезе с други решения и те бяха в основата на реалното връщане на имотите. Всеки може да се убеди в това от архива на община Варна.
Когато станах кмет през 1999 г. имаше нови 3 искания за реституция. Община Варна даде отрицателен отговор и той бе потвърден от съдилищата“, коментира бившият кмет.

Йорданов сам си зададе въпроса - защо не е била предприета на часа операция по отчуждаване? „Вие да сте виждали и чували такъв процес? Една игла, чиято собственост е била сменена чрез реституция да е била върната – не.
Нека да предположим, че за момент държавата е пропуснала такава възможност, защото Морската градина е държавна собственост. До ден днешен държавата не е дала и една стотинка за поддръжка на Морската градина. Тезата за трансформация на имоти към държавата изглежда нереалистична“, подчерта той.

Относно строителството в Морската градина Йорданов заяви, че през 1994 г. Варненският общински съвет е взел решение за ЗРП. „През 1997 г. започва първото издаване на строително разрешение – обърнете се към архива и там ще намерите всички разрешения. Вижте какво се е случило с така наречените паркоместа - дали са пропуснати, умишлено ли е това... няма да Ви насочвам към отговори. И една част да погледнете, ще Ви убеди в реалността на казаното от мен.

Единствено с моя санкция са извършвани други дейности в историческото ядро и това са – Плувен комплекс „Приморски“, асфалтиране на алеи, ремонт пред Летния театър, общинско спортно игрище, реновиране на детския кът, изграждане на Амфитеатъра“, изброи Йорданов какви разрешителни за строителство и ремонти е разписвал за Морската градина.

Той коментира още, че през 2005 г. е организирал дискусия „за“ и „против“ строителството на жилищните квартали, в която са участвали специалисти по темата, граждани и журналисти. „В резултат на оформилото се у мен убеждение, в първия работен ден на 2006 г. излезе първа заповед за забрана на строителство в Морската градина. Последваха заповеди за забрана в „Чайка“, „Златни пясъци“ и „Бриз“. Реакциите тогава ме накараха да коментирам негативизма и отпора на тези заповеди. Никой няма право на насилие над града ни, бе моето обръщение. В „Чайка“ и до ден днешен не се строи. За „Бриз“ – обърнах се за компетентно становище от БАН. То бе допълнителна мотивация за издадените заповеди. Асен Гагаузов отмени заповедите. В другите части на града строителната заповед е в сила“, каза Йорданов.

За новия ОУП на Варна той увери, че още преди изработването му е поел ангажимент частта до Евксиноград да бъде отбелязан като зелена площ, на която строителството е забранено. Относно движението на автомобили в Морската градина, бившият кмет коментира, че изтласкването на колите от парка винаги е било съпътствано с много тежки битки.

„На „Княз Борис“ беше обозначено със знак - забранено движението. Самите полицаи ми казаха - невъзможно е да се спрем агресията на шофьорите. Започнахме изграждане на зони с вериги, железни колове, хиляди колчета на пресечните улици и премахване на бараки, заключващи съоръжения на Севастопол, за да стигнем до входа на Морската градина. Бетонни блокове на входа на Летния театър, бариера и ред такива съоръжения. Това бе целта - да се спре движението от историческата част до „Хоризонт“. Такива действия винаги са били посрещани с много сериозен отпор и воля за нарушаване на забраната“, подчерта Йорданов.

Той коментира и заповедта на кмета Портних, с която беше въведена забрана за влизане с автомобили в „Салтанат“ в Морската градина. В последствие съда отмени частта й, която забранява това на собствениците и ползватели на имоти в парка.
„Заповедта, която е предмет на анализи за забрана – процедурни били нарушиенията. Когато съдът се намесва, винаги има основания за отмяна. Не съм чел вчерашното решения на съда, виждате, че бе отменена в частта, за да се осигури определен достъп“, подчерта Йорданов.