Той живее в таванска стая във Варна, но не съществува за трудовия пазар. Специалист по електронна техника с профил промишлена електроника.

Слави Драгнев владее английски и руски на много добро ниво. В Добрич е имал фирма за стиковка на компютри, компютърна графика и дизайн, същевременно е работил в местната държавна печатница. Но 2009 г. е фатална за бизнеса му. Преди това е управлявал фирма "Орион" в Добрич като компютърен специалист. След фалита си една година е работил по специалността си в Испания. Завръща се и оттогава е един от ужасно многото регистрирани в списъците на безработните. В морската столица няма работа за него – роден е през 1951 г., а фирмите предпочитат младостта пред опита. Не може да си извади медицинско – няма личен лекар, няма здравни осигуровки. И за да влезе в системата, отчаяно търси работа. Пише до всевъзможните институции – стигнал е до националния омбудсман, както и до европейския, до Европейската комисия по правата на човека. От София му отговорили, че службите и агенциите, които се занимават с проблема му, са запознати и ще вземат необходимите мерки. Никой до момента не го е потърсил и не е откликнал на искането му за работа.

Всеки месец през последните 3 години се подписва в Бюрото по труда и всеки път отговорът е един: "Работа няма", нито пък място в програмите на Агенцията по заетостта. "Кандидатствал съм за месечна социална помощ, дадоха ми я за 2 месеца и я спряха - не отговарям на условията. Трябваше да отработя 14 дни общополезен труд в полза на държавата. Не мога, имам здравословни проблеми. Нямам медицинско. Не мога да си изкарам, защото нямам личен лекар. Нямам здравни осигуровки. Трябва ми работа, за да вляза в системата и да си възстановя правата като здравно осигурен, да вляза в системата и като социално осигурен. Това да ти дават помощ от 47,45 лева и да те карат да я отработваш 15 дни какво е? Социалните работници, вместо да направят всичко възможно да помогнат в тази ситуация, не направиха нищо. Просто така е по-лесно. Не отговаряш на условията и край, а как ще живееш без тази помощ – не е важно за тях", казва съкрушен човекът. Той е с диабет, живее в таванска стая без отопление, а наемът му не е плащан 19 месеца.

"Да си вържа въжето на врата, да скоча от Аспаруховия мост, да се гръмна… това е скъпо, но е по-културно. Да си продам единия бъбрек или да изгоря като факла?" – това са денонощните му мисли. В отчаянието си е предложил с писмо на омбудсмана в бюрата по труда или в регионалните здравно-осигурителни каси да отворят кабинети за доброволна евтаназия. "И такива като нас да отиват в стаята, за да спестят на държавата пари за лечение, пенсии и други разходи, но да ни осигурят погребението поне. Пурата на един депутат струва 300 лева, моят живот – нито стотинка. Такъв живот не си струва. Три години проверяват писмата ми, идват експерти от София, но никой не ме е потърсил за разговор. На кого му пука, че нямам хляб и живото-поддържащи медикаменти, толкова ли много искам – искам само да работя!", пита се компютърният спец.

Той е категоричен, че е жертва на дискриминация и цитира закона за защита от нея. "Член 4, ал.1 казва, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, увреждане, възраст, имуществено състояние или всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който България е страна. Българинът е осъден на смърт без право на обжалване и безработицата е единствената смъртна присъда, издавана десетки хиляди пъти годишно", смята този човек.

Слави Драгнев е като събирателен образ на остаряващите специалисти у нас, отхвърлени от всички и притиснати от глада и безизходицата. Той се обърна към БГНЕС с надеждата, че шокиращата му идея за кабинетите за евтаназия ще стресне институциите. В социалните мрежи той е под името Карлсон от покрива. Вярва, че като се хвърли от него, ще попадне в Рая – заслужено, след земния му ад. /БГНЕС