Работя във Фондацията от 2011 г., започнах работа като социален работник в ЦСРИ на деца от малцинствен произход. От 2012 г. работя в ЦОП „По-добро бъдеще”.

Завършила съм ВСУ „ Черноризец Храбър” – бакалавър Психология, магистър – Психологическо консултиране, Професионална квалификация – Сътрудник Социални дейности за възрастни и деца с увреждания и хронични заболявания, към момента студент специалност – Логопедия / Специална педагогика/ към ШУ „ Епископ Константин Преславски” - Магистър.

При работата ми като психолог в ЦОП ”По- добро бъдеще” се срещам с различни проблеми в семействата от различно естество, които водят до налагане мярка на закрила над децата. Мнението и наблюденията на специалистите сочат, че зачестяват случаите на PAS синдром  /Синдрома на родителско отчуждение/. Синдромът на родителското отчуждаване е нарушение, характеризиращо се с комплекс от симптоми в резултат от процес, при който родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си, насочени към разрушаване на неговата (или нейната) връзка с другия родител, докато техните чувства станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на отделяне (раздяла) или в случай, когато отделянето започне с мълчаливо съгласие и постепенно се обърне до конфликтни ситуации. Работата по тези случаи е широко аспектна и изисква работа с различни специалисти, насочена към осъзнаване и приемане на проблема от страна на родителите, консултиране с цел – преодоляване на гнева, мотивация и промяна в нагласите, еднакво фокусиране върху техните нужди и тези на децата, разделяне ролята на родител от ролята на бивш партньор, консултиране относно необходимостта от съвместно родителстване след раздялата.