По традиция всяка година децата от „Център за социална рехабилитация и интеграция“ на деца в неравностойно положение към Фондация „Владиславово“ с много ентусиазъм се подготвят за един от любимите свои празници – 1-ви март.

Сръчните детски ръчички усукват червени и бели конци, с който на 1-ви март ще се окичем за здраве и късмет през цялата година. Мартениците са от естествени материали , които носят българската народна традиция и отразяват уменията на децата, тяхната сръчност и фантазия. Едновременно с изработването на мартенички, децата споделят по между си песнички и стихотворения за Баба Марта.

Ето каква легенда разказаха те:

Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Според една от тези истории, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук.

След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено.

То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец.

Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.