На днешната дата през 1972 във Варна е открито най-старото технологично обработено злато в света. Съкровището е намерено в района на днешната Западна промишлена зона между два завода, на около 500 метра от езерото. Открива го 22-годишният тогава багерист Райчо Маринов от дългополското село Аспарухово. На находката се натъква съвсем случайно, докато копаел траншея за кабел.

С последвалите археологически разкопки се оказва, че златото всъщност е било поставено в древен гроб, датиращ от преди 4200 г. преди Христа и част от халколитно гробище с около 300 други гроба. Теглото на откритото съкровище, което включва златни предмети, е 6.5 кг.

Райчо Маринов намира само част от цялото съкровище. Предметите, на които се натъква, първо прибира в кутия от обувки, която остава ден-два в багера му. След това се връща в родното село, където споделя първо на родителите си за намереното. Те пък се свързват с проф. Димитър Златарски, който по онова време е шеф на местния музея. Когато вижда съкровището, веднага разбира, че се касае за нещо ценно и впоследствие се организират по-нататъшни разкопки на мястото, на което са открити първите предмети.

Ценната находка представлява най-голямото количество на обработено злато в целия свят, датиращо от 5 хил. години пр. Хр. Епохата, от която е датирано съкровището, е късната каменно-медна епоха. При проучването на един от гробовете в некропола са открити два златни бика.

Вижте още: "Нешънъл Джиографик България" посвети 27 страници на варненското златно съкровище