Във Варна децата с диабет са 96 – толкова са регистрираните да получават инсулин. В училищата и детските градини обаче са известни само 46 от тях. Данните представи в интервю за Дарик Варна ендокринологът проф. д-р Виолета Йотова, началник на Първа детска клиника в УМБАЛ „Св. Марина” Варна.

Проф. Йотова разкри, че 50 варненски семейства крият от училищните власти, че децата им са с диабет. „Което означава, или че родителите смятат, че никой не може да помогне в училище на детето им, или се страхуват, че то ще бъде дискриминирано.”

В България в училищата и детските градини грижи се полагат за децата със специални нужди, към тях обаче все още не са се присъединили децата с хронични заболявания, като например епилепсия и диабет, астма и други.

Към тези деца се подхожда както към здравите ученици, което нарушава техните права и застрашава здравето и дори живота им, заяви проф. Йотова, която е и председател на Дружеството по детска ендокринология.

Наскоро във Варна се проведе дискусионна Кръгла маса, посветена на грижата за децата с хронични заболявания в детските заведения и училищата и липсата на адекватна подзаконова нормативна уредба в тази област. На форума специалисти коментираха проблема с грижата за тецата с диабет, епилепсия и други хронични заболявания.

Пред Дарик Проф. Йотова заяви, че в училищата трябва да има човек, който е запознат със специфичните нужди на децата с хронични заболявания и който да може да реагира, ако едно дете с диабет изпадне в хипогликемия например. Наличието на обучен за целта човек трябва да бъде уредено с подзаконов акт, каквито има в други европейски страни.

В Швеция например проблемът е решен от 2006 г., когато е прието специално законодателство, което гарантира присъствието на специално обучен човек от училищния персонал. Не е задължително въпросното лице да е с медицинско образование, но всяко учебно заведение е длъжно да се погрижи някой от персонала да е подготвен да реагира на нуждите на децата с хронични заболявания. В Швеция вече отчитат добри резултати по отношение на контрола на диабета.

Подобно законодателство е прието и в САЩ и Австралия. Обученият член на училищния персонал има грижата да поставя инсулин, ако това е необходимо, да държи връзка с родителите и личния лекар, да реагира адекватно в ситуации на проява на заболяването. Тези задължения на съответния човек вървят със съответното заплащане, което задължително влиза в бюджета на учебното заведение.

В България има почти 2000 деца и юноши с диабет. „Не мисля, че това е бройка, която можем да си позволим да загубим”, каза детският ендокринолог.

Децата с хронични заболявания не бива да бъдат лишавани от нормален училищен живот, часове по физическо възпитание, лагери и излети. А това се случва в България, защото или родителите не пускат децата си, или те биват дискриминирани от учителите, които се притесняват да поемат отговорност.

Проф. Йотова даде пример с дете на 3,5 години с току що отключен диабет. От детската градина, в която то е записано, правили непрекъснато опити то да не ходи при тях, като затруднявали родителите с различни изисквания, като да му осигурят специална кухня. „Децата с диабет трябва да ядат същото като здравите деца, както и да спортуват. Просто някой трябва да знае съответните количества”, категорична е проф. Йотова.

„Мисля, че в основата на това отношение стои страхът да не бъдеш инкриминиран и да не носиш вина и отговорност. Хората се опитват да не станат потенциални виновници”, коментира ендокринологът.

Във Варна вече се работи в тази посока благодарение на проект, финансиран от Община Варна. За всяко дете с хронично заболяване е изготвен индивидуален план, който се следва в моменти на необходимост. Засега обаче училищният медицински персонал отговаря за децата със специфични потребности. Но все пак това е стъпка към правилното поведение, каза проф. Йотова.

„Държавата в момента е никъде. Няма наредба от МЗ за отношение и поведение към хронично болните деца. Необходимо е законодателство, което да гарантира това”, категорична е проф. Виолета Йотова. /dariknews.bg