Златната Златка Пърлева, изместена от Нешка Робева

Спорт 21.01.2024 10:48 Снимка: ДНЕС+

Златната Златка Пърлева, изместена от Нешка Робева

Тя кове железни гимнастички с невероятна хореография, без да е учила за това, за да печелят първите световни първенства

Накарала Красимира Филипова да хвърли обръча си колкото може нагоре, за да преценят строителите колко метра да е висока залата им

Обичала възпитаничките си и винаги подхождала по специален начин към тях

"Как казваш сбогом на човека, на когото дължиш всичко, освен появата си на този свят? Очите и душата ми плачат, сърцето ми е разбито на хиляди парчета, а в мислите ми се редят безброй изречения, спомени, чувства, емоции. Мисля си, че без нея много от нас просто нямаше да са хората, които всички познавате, или поне аз. Другарката Златка Пърлева беше моят треньор, моят родител, моята опора в дни на разочарования, съмнения и терзания. Моят пример да си отдаден безрезервно на любимите си хора, семейството и професията, която си избрал и обожаваш. Тя повярва, че от супергъвкавото, нисичко и закръглено момиченце може да стане много добра гимнастичка, която да радва света с красива игра и да вдъхновява други таланти и зрители. Винаги се

опитвах да съм треньор и човек като нея,

но понеже никой не може да доближи нейната енергия, креативност, интелект и отдаденост, мисля, че успях да бъда поне добро копие. За мен тя беше Вселена. Светлина по пътя й. Нека Бог се грижи за нея, тя го е заслужила милион пъти."

Така емоционално пред "24 часа – 168 истории" бившата гимнастичка Надя Калоянова обяснява как приема новината за смъртта на легендарната треньорка по художествена гимнастика Златка Пърлева. Тя е починала на 90-годишна възраст и до последните си дни е мислила за любимия си спорт. Златка бе съпруга на един от големите волейболисти от националния ни отбор на 50-те и 60-те години на миналия век Пейо Пърлев. От 1953 до 1956 г. тя е републиканска шампионка на България и после става преподавател във ВИФ. Натрупаният състезателен опит и усвоените научни познания й позволяват по-късно да покаже своя безспорен талант и като национален треньор. Златка Пърлева извежда българския национален ансамбъл на няколко световни първенства, като през 1981 г. те печелят златен медал в Мюнхен. Освен в България тя работи в Канада, Малайзия, Испания, Полша, Норвегия, Гърция, САЩ и др. За големия ѝ принос към художествената гимнастика е награждавана с множество ордени и медали, а гимнастичките ѝ свидетелстват за отдадеността ѝ към професията.

"Златка Пърлева беше човек, който гореше в работата си – посочва Надя Калоянова. - Тя наистина се грижеше като майка за нас. Нямаше друг треньор, който толкова да се бе отдал на работата си. През цялото време ни напътстваше и го правеше с любов. Всичко дължа на нея. Аз съм носителка на купата на Интервизията за девойки от 1980 г. Отделно съм 5 г. републиканска шампионка на България и съм била 8 г. в националния отбор. Тя мотивираше гимнастичките от ансамбъла по интересен начин. Например те трябваше да играят повече съчетания и да останат до по-късно, а родителите им вече са дошли да ги видят и тя им казваше:

"Хайде, изиграйте едно съчетание за майка ви",

или: "Хайде да покажем колко сте напреднали". Тези допълнителни натоварвания винаги се обосноваваха с това, че ние много добре играем, но можем още по-добре. Такъв беше начинът й на работа. Когато видеше, че някоя от нас е разстроена, ще дойде, ще те прегърне, ще поговори с теб, ще те успокои. Винаги искаше да сме отличнички в училище и това се базираше на това, че ние сме много умни. Междувременно беше много строга. Работехме много здраво, но все едно не го усещахме. Тя ни мотивираше, като ни казваше, че сега трябва да представим България и всички много ще ни се радват. Тя наистина ни обичаше много."

Златка Пърлева винаги имала различен подход към гимнастичките и успявала да ги накара да дадат най-доброто от себе си.

"Благодарение на нея е направена залата по художествена гимнастика на "Славия" – спомня си Калоянова. – Когато дошли инженерите и строителите и я попитали колко трябва да е висока залата, тя не знаела. Сега например 12 или 14 метра е минимумът, но тогава не е имало подобно нещо. Затова тя извикала Красимира Филипова и я помолила да хвърли обръча нагоре, за да преценят колко висока да я направят. Спомням си и за килима в залата. Единственият килим, който имахме, беше много красив с орнаменти отстрани. За да го имаме, тя отишла във фабриката в Сливен и го поискала, но те й отказали, защото не можело да има такива неща отстрани, а да е ивица.

Обаче го направили, защото тя им казала: "Българският ансамбъл ще играе с него и той трябва да се равнява по квадрата в залата с тези орнаменти". Такава беше тя. Дори веднъж бяхме на турнир във Велико Търново и тогава

Златка Пърлева установи, че аз мога да играя на състезанието,

но нямах съчетание с обръч. Едната от гимнастичките обаче ми направи съчетание в деня преди състезанието и го изиграх. Мисля, че станах четвърта.

Но тогава нямаше такива правила. Тя беше една от съдийките. По-късно я махнаха от поста треньор на националния отбор и това беше голяма изненада и за самата нея. Тя остана треньор и правеше спартакиадите по стадионите. Това беше невероятно изживяване, защото Златка измисляше изключителна хореография. Имаше въображение и талант. Тя ни вдъхновяваше да играем."

Въпреки че я свалят от този пост, легендарната треньорка

дала ценни съвети на заместничката си Нешка

Робева. "Аз твърде късно влязох в гимнастиката, затова не помня Златка Пърлева като състезателка, но всички казваха, че е имала прекрасни, красиви ръце – споделя Робева пред "24 часа – 168 истории". - Освен това всички състезателки на "Славия", минавайки през нейната школа, се отличаваха именно с това - с много красивите ръце. Надявам се хората да се досетят какво имам предвид. Когато започнах да играя индивидуално, тя беше треньор на Красимира Филипова, моя съперничка и съотборничка. Беше ми интересно как води тренировките, какво прави. По-късно тя оглави ансамбъла. Тогава се изяви като голям треньор. Двете си съперничехме години наред и накрая назначиха мен за старши треньор на националния отбор, защото се въведе конкурс и тя се отказа. Аз я изместих, но по-късно тя дойде и видя ансамбъла, който съм направила. Похвали композициите и ми даде няколко много ценни съвета. Даже се удивлявам как тази жена, която не беше учила хореография, беше измислила тези неща. Съветите, които ми даде, съм ги прилагала и ги преподавах и на момичетата, които ни заместиха.

Златка беше много емоционална

Когато сме били заедно на лагер, тя вика, ръкомаха, показва, а дойде ли време да изпипа нещата и да има търпение, това не беше за нейния темперамент. Тя беше творец. Няма да забравя едно нейно изказване. Те тренирали с ансамбъла и работели, работели - толкова много, че колабирали, но с нова сила заскачали отново.

Когато вече бяхме в пенсия и се срещахме, аз се въздържах да давам съвети, но Златка не. Тя винаги казваше това, което й харесва, и това, което не й харесва. Винаги я слушах внимателно и отчитах колко верен поглед имаше върху нещата. Тя беше голям треньор;

при нея нямаше спортна злоба

За мен беше пример."

Бившата гимнастичка Красимира Филипова също посочва, че Пърлева е била изключително отдадена на работата си и винаги била в залата. "Тя така и си отиде – споделя Филипова пред "24 часа – 168 истории". - Основната й тема беше художествената гимнастика. Аз първо бях при Жулиета Шишманова, но след това през 1961 г. някъде дойде Златка Пърлева. Стадионът още се строеше, спомням си, че всички групи деца разчиствахме камъни там. Тя ходеше с една дълга плитка до кръста. В началото бяхме в малки, неудобни, студени зали. След това

залата ни беше под козирката на стадиона

Тя умееше да бъде интересна и да ни увлича в нещата, които прави. Никога не ми е било скучно да отида там и да изпълнявам всичко. Тя имаше доста високи изисквания. Не беше строга, Жулиета беше в пъти по-строга, но имаше изисквания, които поднасяше по различен начин. Докато тя беше мой треньор, съм печелила две републикански титли и много други награди. След това, когато станах част от националния отбор,

пак бях нейна възпитаничка

и бяхме заедно на световното първенство в Копенхаген. След състезание винаги първо ме окуражаваше и след това ми казваше, че съм сбъркала някъде. Например: "Много добре игра, но тук направи грешка". Забележките й винаги бяха по този начин. Първо поощряваше, а след това обръщаше внимание на проблема. И за колежките си беше много интересна. Тя винаги беше център на внимание. Много социална беше. Позитивна и активна във всичко. Например критикуваше правилника на федерацията. Веднъж пътувахме от София до Бургас за турнира на Жулиета Шишманова и през целия път не спря да говори какво трябва да се коригира в него. Тя беше човек на каузата гимнастика."

Легендарната треньорка била отдадена не само на възпитаничките си, но и на всички хора,

които истински й се възхищавали. Благодарение на това Снежана Пейковска, която е любител на художествената гимнастика, успява да се запознае със Златка Пърлева и двете да станат приятелки.

"През 1980 г., след като гимнастичките станаха европейски шампионки, аз писах до федерацията и те ми изпратиха адресите на състезателките и на треньорките – обяснява Пейковска пред "24 часа – 168 истории". – Тогава написах писмо на Златка Пърлева и тя ми отговори. След това й ходих на гости. Живееше в софийския квартал "Зона Б5". На втория ден ме заведе на вилата си във Витоша. Това да те допусне такъв треньор до себе си, за мен беше голямо нещо. Тя беше прекрасен човек. След това замина за Канада, където бе дълги години, но въпреки това ми изпращаше картички оттам. В тях си личеше, че я е грижа за мен, а не е просто нещо, което пише така.

За последно се видяхме през 2018 г.,

когато се бе прибрала от Канада. Прегръщахме се силно."

До последния си дъх Златка Пърлева мислела за любимата си художествена гимнастика. Тя е оставила дълбока следа в този грациозен спорт, а вероятно сега някъде там в небесната зала обмисля поредната си нова хореография.

Симона Димитрова /24 часа

CHF CHF 1 2.013
GBP GBP 1 2.28956
RON RON 10 3.93393
TRY TRY 100 5.68004
USD USD 1 1.83612