Камарата на представителите в Конгреса на САЩ започва разглеждането на "адските санкции" срещу Русия. Мащабният законопроект е иницииран от покойния републикански сенатор Линдзи Греъм.

Макар текстът, даващ допълнителни пълномощия на президента, да санкционира държави, купуващи руски горива, вече да е одобрен от Сената, той среща сериозна съпротива от демократите в Камарата.

Комисията по процедурни въпроси към Камарата на представителите обяви, че е насрочила заседание за разглеждане на мярката в понеделник следобед. Одобряването ѝ от тази комисия, в която републиканците имат мнозинство, би проправило пътя към гласуване в пленарната зала до края на седмицата.

Греъм, републиканец от Южна Каролина, починал през юли, беше един от най-отявлените съюзници на Украйна в Конгреса. Законопроектът му цели да засили икономическия натиск върху Москва чрез налагане на санкции на руски длъжностни лица и въвеждане на строги мита за Китай, Индия и други държави, за да ги накара да потърсят алтернативи на руския петрол и газ.

Миналия месец Сенатът прие с 86 гласа "за" срещу 11 "против" "Закона на Линдзи О. Греъм за санкции срещу Русия и Иран от 2026 г."
Подкрепата както от републиканци, така и от демократи, която позволи на законопроекта да премине през Сената, обаче може да се окаже недостатъчна за приемането му в Камарата на представителите.

Според законопроекта, САЩ ще могат да налагат тарифи до 100% на петте най-големи купувачи на руски петрол и газ, при които делът на руските енергийни ресурси във вноса на Русия надвишава 15% (това ще засегне Индия и Китай).

Подобни тарифи се налагат и на държави, които помагат на Русия да избегне санкции. Руският износ за САЩ ще бъде обложен с 500%.

Законът налага лични санкции на руския президент Владимир Путин, членове на правителството и ръководството на силите за сигурност. Санкциите се прилагат и за всички руски проекти за втечнен природен газ (LNG), енергийни проекти в Арктика, „сенчестия флот“, плавателни съдове, използвани за офшорно претоварване на петрол, газ и въглища, както и лица, продаващи танкери на Кремъл.

„Адските санкции“ са насочени към Централната банка на Русия и системно важните руски държавни банки – "Сбербанк", ВТБ и "Газпромбанк".

Путин, държавните банки и Централната банка на Русия преди това бяха обект на санкции, но те бяха наложени с президентски укази, отбелязва Александър Коляндър, старши научен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA). „Сега им се придава статут на закон“, обяснява той. Това означава, че само Конгресът може да отмени санкциите, ако бъдат приети.

По-строгите санкции срещу Централната банка и държавните банки биха могли да доведат до спиране на доставките на долари и евро в брой за Русия, смята анализаторът на Freedom Finance Наталия Милчакова.

„Вътрешният пазар може да се сблъска с недостиг на валута в брой, тъй като ще стане практически невъзможно за руските банки да я придобиват законно. Това би могло да принуди Централната банка да наложи ограничения върху придобиването на долари в брой и ако ЕС наложи подобни санкции, тези ограничения ще важат и за еврото. Освен това, санкциите биха могли сериозно да ограничат възможностите на Централната банка на Русия и Министерството на финансите да работят на валутния пазар.

За Централната банка ще бъде по-трудно да придобива безналични юани, тъй като значителна част от тези покупки все още се извършват в долари. Разплащанията с руски износители и вносители от чуждестранни партньори също ще станат значително по-сложни,“ обяснява тя.

Отделна разпоредба удължава санкциите, ограничаващи финансирането на енергийния и оръжейния сектор на Иран, до 2031 г.

За да влезе в сила, законопроектът трябва да бъде приет от Камарата на представителите, след това трябва да бъде подписан от американския президент Доналд Тръмп.

Някои законодатели и представители на бизнеса се опасяват, че предоставянето на нови правомощия за налагане на мита на президента републиканец Доналд Тръмп би могло да увеличи разходите за американските вносители и потребители.

Част от законодателите републиканци се тревожат и от евентуални политически последици предимеждинните избори през ноември.