Времето на Борислав Михайлов като президент на БФС явно изтича. Ден след кръвопролитията в центъра на София срещу него бе задействана с цялата си мощ „държавната машина“ - прокуратурата влезе във футболния съюз, самият Михайлов бе извикан на разпит в комисията за антикорупция, а в държавата няма човек, който да не му иска оставката. Премиерът Денков даже щял да пита УЕФА и ФИФА какво да прави с ръководството на БФС...

Този път явно няма спасение за славния ни вратар, който от 18 години ръководи родния футбол. Михайлов е прав, че оставка може да даде официално само пред Изпълкома. Но освен формалния акт, има и морален аспект на нещата. А той повелява, че колкото по-бързо бъде обявено оттеглянето в публичното пространство, толкова по-добре. Явно е, че България има проблем с футболното хулиганство. Явно е, че България има проблем с управлението на футбола в страната. Явно е, че има проблем с управлението на спорта в последните 3 години. Но така ли ще се решат проблемите?

Но интересно е защо улисани в хвърлянето на огън и жупел по Боби, журналистите се правят, че не виждат „Слона в стаята“ т.е. действията на опозицията, начело с Димитър Бербатов.

След като през последните 2 години стана пределно ясно, че бившият нападател на Манчестър Юнайтед няма подкрепата на президентите на клубовете (никой освен Берое публично не го подкрепи), той започна да се среща с феновете като целта му явно беше да ги настрои срещу управлението на футболната централа! Защото хората, които си дават парите за футбола, ясно му показаха, че не го искат за президент на БФС!

Но защо се вижда с феновете, а не със собствениците на клубове, които вече му показаха „червен картон“ и от които единствено зависи изборът на нов президент на БФС?! Показаха му го и стотиците аматьорски клубове в цялата страна. През май Бербатов и компания тихомълком започнаха да събират подписи за нов конгрес, след като предишната им такава „отлежава“ в съда вече повече от 18 месеца в очакване на решение. И какво се случи? При необходими около 230 гласа, хората на Митко успяха да съберат едва 80. И то предимно на клубове, където доминират фенове на ЦСКА. Така подписката отиде директно в коша и стана окончателно ясно, че футболна България не иска Бербатов за президент.

И като видяха, че не става, хората от опозицията започнаха да играят на „тънката струна“ на феновете, които с основание са недоволни от лошото представяне на националния отбор в последните години. Както и от съдийството по родните терени.

Факт е, че в последните седмици Бербатов и обкръжението му непрекъснато надъхваха запалянковците да протестират и настояваха мача с Унгария да е в София. То не бяха писма до УЕФА и Спортния арбитраж, не бяха интервюта и публичен натиск да има публика на „Васил Левски“. Каква беше целта на всичко това? Дали всичко е било случайно или добре планирано, никой от представителите на медиите не пита. Единствено колегата Владимир Зарков от 7 дни спорт написа, че Бербатов, Стилиян и Мартин вместо да поведат феновете са се скрили зад клавиатурата на компютрите си и очакват кръвопролитията в София да ги инсталират на власт във футболния съюз.

Защо обаче темата не бе поета от другите медии? Защо нито един журналист не попита кой реално стои зад протеста? Каква е била целта от него? Имало ли е "стимулирани" (както е публична тайна, че се действа от години) ултраси, които да предизвикат безредиците в центъра на София? След като агитките на водещите клубове ЦСКА, Левски, Ботев, Локо и Черно море се разграничиха от проявите на насилие, кой всъщност го е правил?

Защо никой не пита каква отговорност ще поеме футболната опозиция за уличната война, разразила се пред националния стадион? Защо всички търсят отговорност от министъра на вътрешните работи, от министъра на спорта, от кмета, от БФС, а никой не повдига въпроса за опозицията? Защото се оказва, че всъщност организатор на протеста, довел до кръвопролития е приближен на Бербатов човек.

Става дума за Ивайло Гроздев, към когото Столична община ще предяви иск за 42 000 лева заради пораженията. Гроздев е човек, който често може да бъде видян в компанията на хора от футболната опозиция, а последната му публична проява бе в ММС този вторник. Тогава имаше среща на изключените от БФС клубове с хора от ръководството на футболния съюз. Гроздев, който е представител на Черногорец Ноевци, бе сред най-активните хора на Бербатов (заедно с Георги Градев), които настояваха президентът на Аматьорската футболна лига да бъде изгонен от залата. Ивайло Гроздев е и координатор на щаба на опозицията при събирането на подписките от клубовете за извънреден конгрес. Е това не е ли пряка връзка между футболната опозиция и събитията в центъра на София в четвъртък вечер?

И още нещо, не по-малко важно. След всичко, което се случи в София, някой представя ли си какво можеше да стане, ако привържениците бяха вътре на стадиона? Крайно време е МВР да обяви всички данни, с които е разполагал през последните седмици, защото е повече от ясно, че ведомството има информатори сред всички агитки в страната. И да каже ясно какво се е готвило на трибуните на „Васил Левски“ и защо се е наложило този мач да е без публика?

В крайна сметка е ясно, че Конгрес на БФС ще има, но там състезанието няма да е с един кон, както тайно се надяват Бербатов и компания. Със сигурност футболните хора ще издигнат достоен конкурент и всичко ще се реши в залата. Бербатов трябва да разбере, че властта във футболния съюз се взима по законен начин, а именно на Конгрес, където се чува волята на всички клубове. И не бива да потрива ръце от кръвопролитията в четвъртък вечер като си мисли, че възкачването му на трона ще дойде от само себе си. Футболна България вече му вдигна „червен картон“ в последните две години... А заиграването с феновете води само до подобни кошмарни сцени като в четвъртък вечер... Сред които вдъхновеният от Илиан Илиев треньор бе на секунди от победа срещу Унгария и показа, че има потенциал...

Източник: „Новспорт“