Гран при на Япония през 1976-та повдигна въпроса дали триумфът на пистата трябва да се преследва на всяка цена

Датата е 24 октомври 1976 година.

Япония приема последния кръг от сезона във Формула 1, а австрийската звезда на "Ферари" Ники Лауда води с три точки в генералното класиране и се нуждае само от това да завърши пред британеца Джеймс Хънт от "Макларън" за да защити световната си титла.

В квалификацията обаче Хънт си спечелва място на първа редица, докато Лауда ще тръгне от трета стартова позиция.

Проливен дъжд и мъгла загатват, че последното състезание за сезона ще е драматично и ще изисква изключително майсторство от двамата претенденти за титлата.

Водят се спорове дали надпреварата изобщо да започне. В крайна сметка организаторите дават старт, а повечето пилоти не възразяват. Някои от тях, включително Лауда, не са доволни от това решение.

Снимка: GettyImages

Хънт повежда още от самото начало, следван от Джон Уотсън и Марио Андрети. Във втората обиколка Уотсън губи сцепление и излиза в зоната за сигурност.

Следва и голямата новина - Лауда влиза в бокса и се отказа, тъй като смята, че метеорологичните условия правят пистата твърде опасна и де факто връчва титлата на Хънт. По-късно заявява: "Животът ми струва повече от една титла".

Изказването му идва 42 дни, след като по чудо се разминава със смъртта в зловещата катастрофа в "Нюрбургринг". Белезите от нея остават за цял живот.

Още пилоти като Лари Пъркинс, Карлос и Емерсон Фитипалди взимат същото решение в Япония.

Хънт продължава да води, докато за втората позиция зад него се борят Андрети и Витория Брамбила. 

Изглежда, че британецът върви към лесна победа, но с изсъхването на пистата той започна да губи позиции. Поради отпадането на Лауда му е достатъчно да завърши четвърти, за да спечели титлата. 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

После му се налага да влезе в бокса и се свлича до петото място. Впуска се в преследване на Патрик Депайе, Алън Джоунс и Клей Регацони. В 70-ата обиколка Депайе изпреварва и двамата си съперници, а в следващата обиколка Хънт прави същото, за да завърши на трето място. Така си осигурява първата и единсвена световна титла в кариерата.

Състезанието е завършено едва от 11 пилоти при стартирали 25.

Хънт остава в "Макларън" за следващия сезон  и печели още три състезания, но не успява да защити титлата си. Ники Лауда се връща на върха, а проблемите с конкурентоспособността и надеждността на болида започват да пречат на Хънт. Той завършва сезона пети.

През 1979 година Хънт напуска "Макларън" и се присъединява към "Уолтър Волф Рейсинг с надеждата да възроди кариерата си. Болидът обаче не е достатъчно добър, а мотивацията му съвсем избледнява.

След Гран при на Монако през май 1979 г. той прекратява състезателната си кариера във Формула 1. Важна роля за решението му изиграва трагичния инцидент с шведа Рони Петерсон година по-рано.

Хънт е сред пилотите, които се опитват да му помогнат след катастрофата, а загубата на близкия му колега допринася за разочарованието от спорта.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Джеймс Хънт завършва кариерата си във Формула 1 с една световна титла, 10 победи и 23 подиума.

Освен с безкомпромисния си стил на каране той бива запомнен с начина си на живот извън пистата - алкохол, безкрайно много жени и партита.

Историята му стана още по-популярна през 2013-а със страхотния филм Rush ("С пълна газ"), който разказва за съперничеството му с Ники Лауда.

За съжаление Хънт напуска този свят твърде млад едва на 45 години през 1993-та.