"Скуадра адзура" все по-слаба на стадион "Васил Левски"
В последните седем години изиграхме три мача на стадион „Васил Левски“ в София срещу Италия. И трите мача завършиха наравно.
На 11 октомври 2008 година в световна квалификация под ръководството на Пламен Марков правим 0:0 на действащия световен шампион от Германия през 2006 година.

На 7 септември 2012 година в световна квалифакация с треньор Любо Пенев въртим 2:2 на „скуадра адзура“ която няколко месеца по-рано бе финалист на европейското в Полша и Украйна.

И сега на 28 март 2015 направихме отново 2:2 с Италия при официалния дебют на Ивайло Петев начело на националния отбор.
Най-силната формация на Италия от трите срещи които имаме със „скуадра адзура“ в последните седем години е през 2008. Тогава Пламен Марков изигра един прекрасен тактически мач за типичния италиански резултат 0:0.

При Любо Пенев определено изпуснахме поуморените от европейското първенство в Полша и Украйна италианци за които започваше футболния сезон в началото на септември. Но играта с разменени по два гола бе на високо ниво.

В дебюта на Ивайло Петев дойде най-слабата от трите формации на Италия. С един изнервен треньор като Антонио Конте който си има проблеми като наставник на националния тим с родния си клубен отбор Ювентус. Без плеймейкъра Пирло.

Както и отпадналия в последния момент в София Буфон. С недоказани за нивото на италианския футбол играчи като Дзадза и Бертолачи. С нервния в ПСЖ Верати който сигурно един ден ще замести Пирло като плеймейкър в Италия, но на този етап още е далеч от неговото ниво.

А Ивайло Петев сам си е виновен,че не направи поне собствен пълен успех. Защото ако резултатът бе останал 2:1 за България, независимо от състоянието на италианците, Петев щеше да впише своя запомняща се страница като треньор който дебютира начело на националния тим на България и печели срещу Италия.

След време нямаше да се помни трагичния тим на „скуадра адзура“ в този мач,а 2:1 за България и Петев щеше да се къпе в сладки спомени. Не, че няма да го прави и след полученото 2:2.
Но неговият проблем бе,че реши през второто полувреме да води отбора в стил „страх лозе пази“.

Срещата тръгна катастрофално с наш автогол от съблекалнята. И после триумфално бе обърнат резултата на 2:1. Като попадението на Мицански с глава откъм сектор „Г“ след блестяща контра със сигурност ще се помни заедно с разиграването на топката и разсичането на италианската защита и нейното матиране.

Ивайло Петев през второто полувреме се уплаши от…себе си. От начина по който бе накарал тези преобразени през първото полувреме момчета да играят. И през вторите 45 минути видяхме превит от страх отбор който завърши наравно 2:2 и заради огромния късмет,че италианците изпуснаха няколко стопроцентови гола.

Вярно е,че след време ще се помни и този резултат 2:2. Само тези които следят футбола подробно ще си припомнят,че в тази среща дойде трагична Италия и през второто полувреме ни беше страх да отбележим трети гол. В енциклопедиите ще се знае,че Петев е направил 2:2 на „Васил Левски“ с Италия в своя официален треньорски дебют. Това ще бъде успешен щрих в неговата треньорска визитка.

А сега за баража. Почти нямаме шанс за това трето място. Да не говорим,че изглежда унизително за отбор с футболната история на България който, през каквато и криза сега да минава, винаги е бил в първата половина по сили в Европа.

Да не говорим, че за бараж е нужен и добър точков актив който ние няма да имаме. Но и математически нашият шанс за бараж е равен на точка по-малко от Норвегия. За да стане някакво чудо за бараж трябва да направим чудеса в Хърватия и в Италия. А и самият бараж не ни гарантира класиране за европейското защото може да се паднем с отбор който да ни отстрани.

Интересно ще е да видим дали същите футболисти които бяха при Любо Пенев и пак направиха 2:2 с Италия, както сега при Ивайло Петев, отново ще изпаднат в някакви капризи и депресия които ще се отразят на представянето на отбора. А именно пак за незапомнящо се място в групата, както сме си и сега. /sportonline.bg