Вратарят, отчаял Кристиано Роналдо, първо отишъл в "Левски". Питали баща му дали е хващал дини или топки

Ако знае Кристиано Роналдо, че докато оправя прическата си за тренировка, само от официалната си заплата заработва толкова пари, колкото са платени, за да тръгне Владислав Стоянов към големия футбол и шанса да му къса нервите, португалската суперзвезда вероятно би сложил върху лицето си изражението, с което напусна стадиона в Лейрия след 0:1 от България... Само чистата заплата (след данъците) на Роналдо в “Реал” е 288 000 паунда на седмица. Или 1714 паунда на час. Или 28,57 паунда/70 лева на минута... Та за малко над 28 минути Кристиано изкарва само от заплатата си сума, която можеше да се окаже непосилна и да прати 28-годишния днес Влади Стоянов по друг път... 2000 лева...

Но темата ни не е ядосаният и заслужено богат Роналдо. А една любопитна човешко-футболна история, започнала от Перник на 8 юни 1987 г.

Още отваряйки вратата на блока за първите си срещи с топката, Влади открива, че друга врата е неговото призвание - футболната.

“От малък винаги съм си на вратата. Когато играехме мачове пред блока, аз си заставах на вратата. Това ми се удаваше. Играех с по-големите. Те започнаха да тренират. И аз покрай тях. Бях в средата на първи клас”, спомня си първите си стъпки Стоянов.

Той живее в пернишкия квартал “Изток” в близост до стадион “Металург”. Затова и започва в едноименния отбор - защото стадионът е на 5 минути пеша.

“Аз играех с 85-и набор, тъй като за моя набор все още нямаше дори подготвителни групи. Но още тогава бях по-висок. Говорих с треньора и той ме взе. В началото тренирахме елементарни неща - спиране, подаване. Не играехме на големи врати. И когато играехме на малки вратички, аз винаги играех отзад. Един ден Георги Златков, който ми е първият треньор, ме попита на каква позиция искам да играя, тъй като щяхме да играем на голям терен. И аз веднага му казах вратар. Това малко го учуди. Пита ме: “Защо, бе, не искаш ли защитник?”.

Казах му: “Не, аз съм

дошъл за вратар”, допълва Влади Стоянов.

Разказва се история как Влади прави страхотен мач срещу връстниците си от ЦСКА, след което го забелязват и го привличат на “Армията” през 2000 г. срещу 2000 лева. Но всъщност пътят му към ЦСКА е съвсем друг. И минава през “Левски”. Това разкрива той пред “24 часа”.

“Всъщност историята е, че трябваше да отида в “Левски”. Цялата работа беше, че започнаха пресевки за сформиране на националния отбор в моя набор. Преминах пресевките на регионално ниво, които бяха за Кюстендил, Дупница и Перник. След това отидохме на вторите пресевки в село Баня, Пловдивско. Преминах и тях. Когато отидох на едноседмичен лагер за последните пресевки, които бяха в Казичене, казах на баща ми, че ако мисля да се занимавам сериозно с футбол и да ставам вратар, трябва да отидем някъде в София, тъй като в Перник първенството беше доста слабо. В София се предлагаше по-голямо развитие.

По онова време баща ми повече симпатизираше на “Левски”. Не мога да кажа, че е бил краен левскар, но повече им симпатизираше. И решихме да отидем в “Левски”. Минах проби. Одобриха ме. Казаха ми да взема бележка от “Металург”. Около
месец и половина баща ми се опитваше да вземе бележка за “Левски”.

И в крайна сметка успя. И когато с него отидохме на първа тренировка на “Левски” щастливи и усмихнати, ми казаха, че нямат нужда от мен. Тогавашният директор на школата Емо Спасов ме пращаше в Раковски. Каза ни нещо от сорта: “Синът ви не знам какво е хващал - топки или дини. Ходете в “Раковски”, ние сме взели най-добрия вратар в България.” Тогава републикански при децата бяха станали “Пирин” и в “Левски” бяха привлекли Наско Аршинков, който впоследствие се върна в Благоевград.

И така тогава с баща ми решихме да отидем в ЦСКА още на другия ден. Взеха ме на проби за една седмица, но още на втория ден ми казаха: “Вземайте бележка и идвайте.” Когато баща ми отиде да сменя бележката, от “Металург” вече бяха разбрали, че ще ме викат в националния отбор. И ръководството поиска обезщетение от 2000 лева. Треньорът ми в ЦСКА Светльо Мирчев дори взе пари назаем от сина си Косьо Мирчев, за да плати на “Металург” за мен. Впоследствие след няколко месеца му ги възстановиха от ЦСКА. Но ако не беше той, може би нямаше да започна изобщо в ЦСКА”, разказва Владислав Стоянов.

Но има нещо, което явно и самият той не знае до днес. Че заемът всъщност не е съвсем заем, защото Косьо изобщо не е бил питан. Та с леко намигване заемът може да се брои и за елегантна кражба на баща от син, за да не изпусне ЦСКА “нешлифован диамант”, както Светлин Мирчев, нарича Влади Стоянов.

“В онзи момент си живеех при нашите. Имах малко спестени пари, които си стояха вкъщи. Изобщо не съм разбрал, че баща ми ги е взел, за да направи трансфера. Явно е бил много убеден. Каза ми чак когато от ЦСКА му ги върнаха след доста време”, разказва с усмивка Косьо Мирчев.

“Тогава водех набор 1987. Трябваше ми вратар. Вече се говореше за Влади - и в Бургас, и в Стара Загора, и в Перник. Знаехме, че и “Левски” може да го вземе. Гледахме го два пъти с Митата Якимов. И веднага ми стана ясно, че трябва да действаме мигновено, за да не го изпуснем. Беше самороден талант. Митата Якимов веднага каза - има отличен рефлекс.

Е, при излизанията беше малко несигурен, но това щяхме да го ошлайфаме. Наличието на диамант беше очевидно. От “Металург” поискаха 2000 лева. Опитах да намаля цената, обаждах се, все пак ставаше дума за дете. Но шефът им явно също вече осъзнаваше какъв талант има и не искаше да пада от цената. Може да ви прозвучи странно, но точно в този момент ЦСКА не можеше да ги извади за този трансфер. И просто трябваше да действам. Спестяванията на сина ми не бяха кой знае колко много, но взех 2000 лева. Какво можеше да стане - най-много от ЦСКА да не му ги бяха възстановили”, разказва пред “24 часа” със задоволство за някогашната си постъпка Светлин Мирчев.

Горд е, че отборът му с Влади Стоянов, Бранеков, Георги Божилов, Старокин тогава става републикански шампион. Болно му е, че през 2004-а Стоянов, Божилов и Старокин са изпуснати в “Нафтекс”.

Бургаските “шейхове” пращат Влади Стоянов да играе под наем в “Поморие” в “Б” група. След година си го връщат и през 2005-а Стоянов дебютира в “А” група. След още година вече пази в “Черноморец”, с който печели промоция за елита. Започва да играе редовно в “А” група с “акулите”, но до идването на немския страж Паскал Борел. Периодът в Бургас е и най-спорният в кариерата на Владо, като днешните му успехи изглеждат непостижими.

Но следва своеобразно прераждане в “Шериф” (Тираспол), а след поредица силни изяви и запазена дълго суха мрежа Стоянов получава повиквателна за националния отбор, за който дебютира през 2010 г .

През януари 2013-а двукратният шампион на Молдова подписва с “Лудогорец”. И вече е с три титли на България, протегнал ръце към четвъртата.

Отличаван за изявите си в групите на Лига Европа и на Шампионската лига. С голяма заслуга за спечелените от “Лудогорец” първи точки за български клуб в турнира на богатите. Футболист №1 на България за 2014-а.

На 1 октомври 2014-а се вмъкна сред първите 10 вратари, хващали дузпа на мегазвездата Кристиано Роналдо. Още тогава бе много близо да извади и втория удар на мегазвездата от бялата точка в мача от Шампионската лига “Лудогорец” - “Реал” (М).

Но на 25 март 2016 г. изигра най-силния си мач досега. Спаси и дузпа, и пряк свободен удар, и шут от движение, и опит за прехвърляне отблизо, и коварен изстрел с глава на Роналдо. А България изненада света с 1:0 над Португалия в Лейрия. Владо отчая и Кристиано, и Нани, и всички.

Но най-красноречиво бе изражението на Роналдо. Суперзвездата няма как да запомни имената на всички вратари, на които е вкарвал, но по лицето му бе изписано, че вече е запомнил името на един българин от Перник.

А за статистиката около истерията “Кристиано” - Владислав Стоянов е третият вратар, спасил две дузпи на Роналдо, след бразилеца Диего Алвес и камерунеца Карлос Камени. И първият, сторил го в мачове за клубен и национален отбор.

А в българския национален отбор изявите на Влади и шегите на съотборниците му родиха нова легенда - легендата за Спайдърмен. /24chasa.bg