Десетият световен шампион Борис Спаски е починал на 88 години, съобщи за агенция ТАСС президентът на руската федерация по шахмат Андрей Филатов.

"Отиде си голяма личност, от неговите партии и творчество се учиха поколения шахматисти. Голяма загуба за страната", каза още Филатов.

Спаски е роден през 1937 г. в Ленинград (сега Санкт Петербург), научава се да играе шах на пет години, когато с брат му го евакуират. Според градските легенди двамата били във втория от три ешелона с евакуирани, като първият и третият били ударени от германската авиация.

През 1959 г. Спаски завършва филологическия факултет на Ленинградския университет със специалност "Журналистика". "Не е кой знае какво", коментира тогава Спаски, който към онова време вече е гросмайстор.

Младият Борис тръгва рязко нагоре в шахматния елит през 1952 г., когато треньор му става Александър Толуш, един от най-силните съветски шахматисти след Втората световна война.

Само за три години Спаски минава пътя от второстепенните турнири до финала на първенството на СССР, където разделя трето-шесто място със световния шампион Михаил Ботвинник, бъдещия първенец на планетата Тигран Петросян и Георгий Иливицки.

При това две години по-рано той дебютира на международния турнир в Букурещ, къдета става международен майстор, а през 1955 г. първи от съветските шахматисти печели световното първенство за юноши и през същата година покрива нормативите за гросмайстор.

Година по-късно 18-годишният Спаски в последния кръг изпуска победата в първенството на СССР, губейки от Борис Корчной. Но все пак се класира за турнира на претендентите.

През следващите пет години обаче, когато става на 23 години, той тъпче на едно място и не печели нито един голям турнир. Затова през 1960 г. сменя треньора си и започва да работи с Игор Бондаревски.

Именно под негово ръководство Спаски успява да запише името си в шахматната история. Година по-късно най-после става шампион на СССР, след което става световен шампион за студенти и накрая печели отборната световна олимпиада. Там играе в компанията на Ботвинник и Петросян, като не губи нито една партия и печели първото място на своята дъска.

През 1963 г. Спаски се мести от Ленинград в Москва. Треньорът му подмята, че от него започва да се интересува КГБ, защото тогавашната му жена пише доноси за него.

Именно тогава той започва пътя си към световната титла. Трудно минава зоналния турнир, след което обаче побеждава осмия световен шампион Михаил Тал във финала на претендентите, за да се изправи срещу действащия първенец Тигран Петросян. Обаче губи, въпреки че започва добре.

Реваншът идва през 1969 г., когато Спаски бие във финала отново Петросян, като по такъв начин става 10-ият световен шампион по шахмат. За решаващата 17-а партия в мача Спаски разказва, че тогавашният му треньор Бондаревски искал той да загуби, за да му натрие носа. За негов късмет в отбора му се появява нов треньор - Ефим Гелер, който му помага да спечели титлата.

През 1973 г. в исландската столица Рейкявик се състои двубой за поредната световна титла, кръстен "Мач на века" и впоследствие обявен за спортен символ на Студената война. Играят актуалният шампион Борис Спаски и претендентът Робърт (Боби) Фишер.

Американецът се държи скандално. Първо, не се явява на церемонията по откриването, заради което я отлагат три пъти.

След което Фишер предявява претенции за 30% от приходите от билети и забрана за телевизионно излъчване.

Спаски е можел да поиска служебна загуба за Фишер заради неявяването на церемонията, но не се възползва от това.

"Аз можех поне два пъти да си тръгна красиво от Исландия, за това даже настояваше Спортният комитет на СССР, който преди мача за титлата има три победи от три партии срещу Фишер.

След загубата в първия мач за титлата Фишер отказва да започне втората, докато в помещението има телевизионни камери. Заради това му присъждат втора загуба по технически причини.

Мачът за световната титла е спасен от тогавашния държавен секретар Хенри Кисинджър, който звъни на Фишер и го моли да излезе на церемонията по откриването, а след това и за третата партия. Жест прави и самият Спаски, който иначе би могъл да иска още една победа по технически причини.

След това обаче Фишер печели три победи в четири партии и повежда в резултата. А после удържа преимуществото си и печели световната титла.

Според Спаски в отбора му е имало американски агент. "Естонецът Ней се оказа шпионин. През целия мач даваше информация на американците и фактически работеше за Робърт Бърн, който тогава пишеше биографична книга за Фишер", разказва Спаски в книгата си.

През 1992 г. Спаски и Фишер играят отново мач, но той не е признат от световната шахматна федерация ФИДЕ заради несъответствия с регламента. Американецът бие с 10:5, но към онзи момент и двамата вече не се броят за елитните шахматисти в света.

Спаски е бил женен три пъти - за Надежда, Лариса и Марина, като от всяка има по едно дете - Татяна, Василий и Борис-младши.

Последната му съпруга помага да избяга във Франция. Всъщност Спаски е едва ли не единственият съветски гросмайстор, който не осъжда емиграцията на Виктор Корчной и желанието му да играе за Швейцария в мачовете за световната титла срещу символа на шахматния СССР Анатолий Карпов.

Спаски беше меломан - той обясняваше, че на всички турнири си е носил касети с любима музика. Карузо, Шаляпин, руски и цигански романси. Не си занесъл само на мача с Фишер, което отчита като голяма грешка./24 часа