Нека си припомним някой от най-символичните спортни моменти през 2010 г: спечелването на sветовното първенство по футбол от Испания – невероятно постижение, като се има предвид, че испанците в момента са световни и европейски шамpиони; спечелването на Супербоул в американският футбол от "Ню Орлеанс Сейнтс", като метафора на възраждането на техният роден град след унищожителните щети на урагана Катрина; трите победи от Големият шлем на Рафаел Надал, след които всички тенис фенове заговориха за край на ерата Ферер.

Също така не са за подценяване и някой други, съвсем неочаквани успехи, като спечелването на домакинство за световното по футбол от Катар през 2022 г, победата на 29 годишната италианка Франческа Скиавоне на Френч оупън, след като е поставена 17-та в схемата или страхотното каране на Себастиан Фетел през целият сезон във Формула 1, което го направи най-младият световен шампион в този спорт.

Това са велики постижения и може би забравяме много други, но за ръгби общността най-значимото постижение на 2010 със сигурност е нещо, което изглеждаше доста нежъзможно - спечелването на Световните серии по ръгби-7 за сезон 2009/2010 от миниатюрната тихоокеанска държава - остров Самоа. Разположена някъде между Хавай и Нова Зеландия, Самоа има население от 180 000 хил. души (това е 2 пъти по-малко от жителите на Варна), което можете да поберете цялото на емблематичният английски стадион Туикенам, а практикуващите какъвто и да е спорт мъже в зряла възраст едва ли ще заемат и едната половина на игрището. И все пак на 30-ти май в сърцето на шотландското ръгби – стадион Мърифийлд, капитанът Лоло Луй отбеляза дроп гол в 14-та мин. на продълженията срещу Англия, като по този начин спечели титлата за Самоа.

Впечатляващ е също така фактът, че Самоа не са използвали никого от професионалните си играчи състезаващи се в чужбина. Друго интересно нещо, е че цялата делегация от атлети на островната държава за Олимпийските игри в Пекин 2008 е наброявала 6 души, като 5 от тях не преминават дори първата фаза на турнира, а от всичките си 7 участия на Олимпийски игри островитяните нямат нито един медал.

И за тези от вас, които не са имали шанса да играят никога ръгби-7 и не са достатъчно впечатлени от изброените факти, искаме да добавим, че е научно доказано за тази разновидност на ръгби, а и в това число за Световните серии по ръгби-7 на МРБ, като най-големият форум, че е сред най-тежките и физически изискващи колективни спортове практикувани изобщо.
И без да споменаваме е ясно, че в Самоа денят на победата е обявен за национален празник. Като основен фактор за успеха самоанската федерация смята финансирането и подкрепата на Международният ръгби борд. Специалното внимание обърнато на Самоа от МРБ е част от нова инициатива, която цели развитието на играта в така наречените второ и треторазредни ръгби нации, като тихоокеанските държави, както и други като Канада, Грузия, Намибия и Русия. Желанието на МРБ е да направи националните отбори на тези страни равностойни противници на големите ръгби нации.

Триумфът на Самоа е поредното доказателство, че успехите в ръгби (а и не само) могат да се постигнат от всяка една нация с правилно управление и желание. Също така дава сериозен плод за размисъл на българските радетели на този велик спорт. /SportDnes.bg