В САЩ технологични ръководители и изследователи все по-често предупреждават за потенциалните екзистенциални рискове от развитието на изкуствения интелект. В Китай обаче подобни страхове почти не присъстват в публичния разговор, пише Си Ен Ен.

Това не означава, че Пекин не е загрижен за рисковете. Разликата е по-скоро в начина, по който обществото възприема технологията. В Китай AI вече е част от ежедневието. Гражданите използват дигитални служители за достъп до държавни услуги. Ученици получават незабавна обратна връзка за писмени задания, след като качат снимка. В хотелите роботи доставят пратки до стаите на гостите.

Широкото използване на технологията показва колко бързо тя се е утвърдила в страната. Според проучване на Morgan Stanley, публикувано в понеделник, 80% от анкетираните китайци използват AI поне веднъж седмично. В САЩ делът е 54%.

Доверието в държавата е ключов фактор

"Тази технология е създадена, за да служи на човечеството", казва 22-годишният Сюй Цзинюан, студент по бизнес от Пекин. "Не трябва да я възприемаме като нещо, от което да се страхуваме, а като нещо, което носи повече удобства в живота ни."

По думите му китайското правителство е "напълно способно" да управлява рисковете от AI.

Това мнение съвпада с нагласите на други китайски граждани, с които Си Ен Ен разговаря. Разликата показва не само различно отношение към технологията, но и различни нива на доверие в способността на държавата да се справи с потенциалните опасности.

"В САЩ има общо обществено усещане, че без сигнали от вътрешни хора големите корпорации могат да избегнат отговорност или контрол заради слабия държавен надзор", казва Лиан Дзие Су, главен анализатор в технологичната изследователска компания Omdia.

"В Китай, от друга страна, според мен има много силно доверие, че ако нещата се объркат сериозно, правителството ще се намеси."

Данните от други проучвания също показват значителна разлика. Според проучване на Ipsos от началото на годината 83% от китайските респонденти определят продуктите и услугите с AI като вълнуващи. В САЩ това мнение споделят 33%.

Проучване на консултантската компания Edelman пък показва, че 86% от анкетираните в Китай имат доверие на собственото си правителство, че ще постъпва правилно. В САЩ делът е 39%.

AI първо като продукт, после като дебат

Политическите системи на двете държави също имат значение. В САЩ сигналите от вътрешни хора и публичните дебати са обичайна част от обществения живот. Споровете около политиките често са остри, особено на фона на силната политическа поляризация.

Китай има централизирана политическа система, в която държавата определя основните приоритети без същото ниво на публична критика. Голяма част от управлението на AI се извършва чрез технически стандарти, оценки на сигурността и административни процедури между компаниите и властите.

В същото време китайците се сблъскват с технологията все по-често в ежедневието.

"Всеки, когото познавам, казва, че AI вече е проникнал във всеки аспект от живота ни", казва 51-годишният Шъ Хунчао от североизточната китайска провинция Ляонин. "Всеки или говори за него, или вече го използва. На този етап изглежда почти неудържим."

Китайският технологичен сектор също насърчава това възприемане. На силно конкурентния местен пазар компаниите активно предлагат безплатни AI чатботове и функции, интегрирани в приложения, които хората вече използват.

Технологията навлиза във филмовата индустрия, електронната търговия, производството и редица други сектори. Ползите от по-високата производителност и удобството са непосредствено видими за потребителите.

"Повечето китайци се срещат с AI първо като с евтин продукт, а чак след това като с тема за дебат", казва По Джао, анализатор и основател на бюлетина Hello China Tech. "Когато една технология се появи като полезна и евтина услуга, хората я оценяват според това какво прави за тях, а не според това какво би могла да им причини.

Различен език за рисковете

Това е сериозен контраст със САЩ. Там ръководители на технологични компании и изследователи предупреждават за бързото развитие на AI и потенциалните последици за човечеството.

Китай също признава рисковете. Според анализаторите обаче предупрежденията са формулирани по различен начин.

"Китайските предупреждения са по-тихи и използват различна терминология. Основният фокус е върху загубата на оперативен контрол, злонамереното използване и обществените сътресения, а не върху изчезването на човечеството", казва Джао.

Миналата неделя ръководителят на китайското разузнаване Чън Исин публикува статия, в която призова AI да бъде интегриран като стратегически сектор в икономическото развитие на страната. Той същевременно очерта и редица рискове.

Сред тях са използването на AI за кибератаки, разпространение на дезинформация и кражба на държавни и корпоративни тайни. Чън предупреди и за възможността технологията да дестабилизира обществото и да застраши политическата сигурност на Китай.

Той посочи и риска от "монополни практики" на определени държави. Това изглежда е препратка към американските ограничения върху износа на най-модерни чипове и технологии за Китай.

В изброените от Чън рискове, AI се използва по зловреден начин от хора, а не започва да действа като самостоятелен агент против цялото човечество.

Китайските AI компании имат различни приоритети

Развитието на китайските AI компании също се различава от това на американските им конкуренти.

Китайските лаборатории бързо намалиха разликата с компании като Anthropic и OpenAI. Най-модерните китайски модели обаче все още изостават от водещите американски системи. Сред причините са ограниченият достъп до изчислителна мощ и по-ниските нива на капиталови инвестиции.

Основателят на DeepSeek Лян Уънфън заяви през юли в изтекъл разговор с инвеститори, че най-голямата разлика между китайските и американските AI лаборатории е достъпът до най-модерните процесори. Те са ключови за обучението на големи AI модели, а достъпът до тях е ограничен от американските санкции и експортни ограничения.

Китайските компании също така са силно ориентирани към комерсиализирането на технологията и реализирането на печалба.

"САЩ наистина са много по-заинтересовани от разширяването на границите на възможното", казва Су от Omdia. "В Китай може да има по-малък фокус върху най-передовите възможности, но повече внимание към това как AI може да повиши производителността и да се превърне в търговски продукт."

Технологиите като национална гордост

Отношението към AI е свързано и с по-широкия технологичен възход на Китай през последните десетилетия.

Китайските компании вече се конкурират с американските в области като смартфони, електромобили, батерии, роботи и суперкомпютри. В някои от тези сфери китайските технологии вече са изпреварили американските си конкуренти.

Според анализатора на технологичната индустрия и основател на бюлетина AI Proem Грейс Шао този опит е създал определени очаквания сред китайското население.

"Обикновеният човек е видял колко икономически ползи, просперитет и дори просто удобство са му донесли технологиите. Затова съществува неизказаното очакване, че AI може да направи същото", казва тя.

По думите на Су това е част от по-широка про-AI култура в Китай.

"В Китай има много силна про-AI култура. Технологиите винаги са били възприемани като източник на национална гордост", казва той.

В САЩ отношението е различно. Скептицизмът към големите корпорации и правителството се засили през последните години. Паралелно с това нараства и съпротивата срещу изграждането на големи центрове за данни, необходими за развитието на AI.

В Китай държавата има дълга история на намеса в технологичния сектор. През 2020 г. Пекин започна мащабна кампания за ограничаване на влиянието на най-големите компании в технологиите, игрите и образованието. Тя заличи над 1,5 трилиона долара пазарна стойност на засегнатите компании.

"Хората имат вградено доверие, че правителството отново ще играе ролята на родител и ще постави необходимите граници и правила за тази нова технология", казва Шао.

Шъ Хунчао от Ляонин споделя това виждане. Според него ползите от AI все още надвишават рисковете. Той не смята, че развитието на технологията трябва да бъде забавено заради опасностите.

"Мисля, че трябва да продължим да инвестираме повече в AI и да продължим да го развиваме. В крайна сметка ограничаването на технологията не означава, че тя ще спре да се развива", казва той. "Китай е голяма държава. Тя има още по-голяма причина да поставя развитието на AI сред приоритетите си."