Олимпиадата през 1980 г. промени не само града домакин Москва, но и цялата страна, най-голямата в света, която тогава се казваше СССР.

По онова време България беше най-верният комунистически съюзник на съставената от 15 различни републики империя. Естествено, у нас първите олимпийски игри на социалистическа територия и в Източна Европа бяха рекламирани като победа на комунистическата идеология.

Ентусиазмът наистина беше голям, през страната ни мина щафетата с олимпийския огън, който по традиция се пали в гръцкия град Делфи. И до днес на римския стадион в Пловдив до Джумая джамия си седи малка мраморна плоча, която удостоверява, че там е пренощувал огънят на път за “белокаменната”. А нас - учениците, ни бяха изкарали из града, за да ръкопляскаме на факлоносците.

Тогава аз бях на 14 години и половина, току-що завършил 8-и клас - първия ми гимназиален, при това в Руската в Пловдив. Четях съветски вестници, всеки петък гледах съветска телевизия (родените след въпросната олимпиада просто не си го спомнят това с програма “Время” вместо “По света и у нас” веднъж седмично), така че бях заразен неимоверно от олимпийския ентусиазъм.

И изведнъж - о, ужас. Телевизорът ни - мисля, че беше вторият българско производство - “София” (първият е “Опера”), се развали. Тогава нямаше как да си купиш нов толкова бързо, а поправките се точеха седмици. Така че бях спешно командирован на гости при сестрата на майка ми, където бонусът беше, че телевизорът им беше цветен (O, tempora, o, mores!).
Години по-късно от съветски приятели, след това и от колеги журналисти научих, че истината за Московската олимпиада не е била съвсем такава, каквато я възприе пловдивският тийнейджър през юли 1980 г.

Как СССР спечели

домакинството

Москва кандидатства още за игрите през 1976 г., но тогава за домакин е избран канадският град Монреал. Още през 1971 г. съветското партийно и държавно ръководство взема решение да се хвърли и за 1980 г. Само че тогава положението е като в израза, приписван на политрука на панфиловците Клочков на Волоколамското шосе през 1941 г.: “Голяма е Русия, но място за отстъпление няма. Зад нас е Москва!”.

Да се откажеш, след като си загубил, при това в полза на най-големия враг (в случая конкурент е Лос Анджелис), в годините на студената война би се преценило като предателство, в най-добрия случай като проява на страх. Да загубиш втори път поред, пък е недопустимо.

Затова съветските спортни чиновници се хващат здраво за работа и за идеята е спечелен президентът на МОК - ирландецът Майкъл Киланин, спечелил си прякора Червения лорд. Плаща се на журналисти в реномирани издания за подобаващи репортажи, търсят се лобисти. Например руският емигрант и президент на олимпийския комитет на Лихтенщайн барон Едуард фон Фалц-Фейн лично преди гласуването молел всеки член на МОК да подкрепи Москва.

Столицата на СССР в крайна сметка печели срещу Лос Анджелис с 39 на 20. Роля изиграва и домакинството на зимната олимпиада през 1980 г., което е дадено на Лейк Плесид. Много от гласуващите смятат, че две олимпиади поред в САЩ ще е прекалено.



Леонид Брежнев

искал да се откаже

През 1975 г., само година след спечелването на домакинството на сесия на МОК във Виена, генсекът на КПСС и държавен ръководител на СССР пише на заместника си, а после и наследник Константин Черненко странна докладна. Моли го да засегне на заседанието на Политбюро, което щяло да е в негово отсъствие, защото той искал да ходи на лов, въпроса за домакинството.

“Вероятно трябва да преразгледаме въпроса за домакинството на олимпиадата, защото тя ще ни струва колосални средства. Може би трябва да помислим и да се откажем. Знам, че това ще предизвика много коментари, но някои другари ми подсказаха, че имаме тази възможност, като заплатим някаква глоба. Освен огромните разходи при подобни събития могат да се очакват и различни скандали, които ще очернят СССР. Искам да знам твоето мнение”, се казва в докладната.

В отсъствието на Брежнев Черненко не посмял да повдигне въпроса. После дошла Нова година, а след това очевидно вождът е бил убеден, че олимпиадата все пак може да излезе и на печалба.

Лотарията спасява

олимпийския бюджет

Напук на очакванията разходите за олимпиадата непрекъснато растат - ако през 1975 г. за строителство от нулата са предвиждали 356 млн. рубли, то към 1979 г. похарченото вече е милиард и половина. Катастрофално не стигат пари, работна ръка, време - строителните планове непрекъснато се нарушават както при сроковете, така и технологично.

“Проверките показаха в проектите на някои обекти грешки и пропуски, вследствие на които не е осигурена устойчивостта на съоръжението като цяло и изискваната носеща способност (здравина) на основните му конструкции”, се казва в докладна, която изисква допълнителни работи по спортния комплекс “Олимпийски”, залата в Измайлово, трибуните на главния стадион “Лужники” (тогава “В. И. Ленин”), ветроходния център в Талин.

Тогава руският държавен глава няма приятели олигарси, затова парите на народа са прибирани по друг начин. В олимпийския бюджет се влива цялата печалба от съветския тотализатор - играта “Спортлото”, в която всяка седмица фишове пускат около 7 млн. души, което прави около 140 млн. рубли. В средата на 70-те години се появява и моментната игра “Спринт”, която носи още 368 млн. рубли.

“Лада Нива” за подарък на

германския канцлер

Страхувайки се от провокации във връзка с игрите, ръководството на СССР само организира прекрасен повод за такива - решението да бъдат въведени войски в Афганистан, датирано от декември 1979 г. Какво е пречело армията да влезе половин година по-късно, когато олимпиадата вече щяла да е минало, остава загадка. В крайна сметка 65 държави, начело със САЩ, бойкотират московските игри.

Висшето началство до последно се мъчи да привлече на своя страна някои от държавите, подкрепящи американския бойкот. Целта оправдава средствата. Преди посещението в Москва на германския канцлер Хелмут Шмит на заседание на Политбюро на КПСС сериозно се обсъжда въпросът той да бъде приласкан с нечуван подарък - шефьовъра на съветското автомобилостроене “Лада Нива”.

В стенограмата от тогава пише:

“Брежнев: Отново внасям предложение да подарим на Шмит лека кола “Нива”. Тя е напълно съветска по конструкция, съчетава висока проходимост и комфорт в салона. Във ФРГ тази кола струва 16 хил. марки, около 6 хил. валутни рубли. У нас цената на едро е 3 хил. рубли. Шмид има вила на морето, край Кил, където пътищата не са много добри. Съпругата му кара кола и изучава блатните растения. Мисля, че и от тази гледна точка ще му е приятно да получи такъв подарък.

Андропов: “Нива” наистина е много хубава кола. Подарявали сме такива на някои държавни ръководители на другите страни и те са оставали много доволни.”
Идеята е, че дори и главата на държавата, в която произвеждат Mercedes и BMW, не би устоял на съветската джипка. Но спортистите от ФРГ така и не се отказват от бойкота.

Бойкотът на

ХХII олимпиада

Месец след “въвеждането на ограничен контингент съветски войски” на територията на Афганистан под предлог защита на социалистическото правителство, тоест в средата на януари, американският президент Джими Картър поставя на съветското ръководство ултиматум - ако не приберат армията си до 20 февруари, ще има бойкот на олимпиадата. Не помага особено - последните съветски бойци напускат Афганистан десет години по-късно.

Това е най-масовият олимпийски бойкот - спортистите на 65 държави се отказват официално да участват на игрите в Москва. Година по-късно заедно със СССР и България бойкотиращите Лос Анджелис'84 са 15. Монреал'76 пък е бойкотиран от 26 африкански държави, които протестират срещу мач на новозеландски ръгбисти в Южна Африка.

Правителствата на Великобритания, Австралия, Андора, Дания, Пуерто Рико и Ирландия подкрепят бойкота, но разрешават на свои спортисти да пътуват за Москва, ако искат. Те участват под флага на МОК - бял с пет преплетени разноцветни кръга. Испанци, португалци и новозеландци пък използват знамената на своите олимпийски комитети.



Особено странно е новозеландското - черно с пет бели преплетени кръга, почти като пиратско. Куриоз се получава в една от колоездачните надпревари на писта - при награждаването са издигнати три олимпийски флага, защото медалистите са от Швейцария, Франция и Дания.

Всяка държава от антисъветския блок протестира по свой начин. Италия например забранява пътуването на спортисти, които са под пагон. По тази причина джудистът Ецио Гамба подава молба да бъде уволнен като карабинер, отива в Москва и печели единствения си златен олимпийски медал от четири участия. Любопитното е, че през 2008 г. той е назначен за старши треньор на руския национален отбор по джудо, който на олимпиадата в Лондон печели три златни медала, а през януари 2016 г. Гамба получава руски паспорт.

Белгия, Франция, Люксембург, Холандия, Сан Марино и Швейцария не участват в откриването, а Ирландия е представена само от знаменосец. Флага на България носи борецът Александър Томов, който отново - за трети пореден път, печели сребърен медал.

Неутралната Австрия не е член на НАТО, но срещу участието на свои спортисти е например федерацията по конен спорт - в знак на подкрепа на американските си приятели. Шефовете не могат да забранят пътуването на спортистите, след като правителството е разрешило, затова пробват по друг начин - отказват да платят разходите за транспорта на Елизабет Тойрер и коня Мон Шери.



През втората седмица на олимпиадата на летище “Шереметиево 2” каца мъничък самолет от никому тогава неизвестната авиокомпания “Лауда Еър”. Пилотира го лично собственикът Ники Лауда, тогава все още само двукратен световен шампион във Формула 1, голям приятел на Елизабет Тойрер. На борда освен тях двамата е треньорът и неин бъдещ съпруг Ханс Макс и, разбира се, конят Мон Шери.

“Стараех се като никога преди това - пилотирах внимателно, като избягвах и най-плитките въздушни ями. Конят през цялото време се опитваше да надникне в пилотската кабина и радостно цвилеше”, разказва Лауда. Пет дни по-късно се оказва, че той е докарал в Москва бъдещите олимпийски шампиони по обездка.

Как правят от Москва

най-добрия град за живеене

Кореняците московчани си спомнят как Москва изведнъж буквално опустява през юли 1980 г. Година по-рано ЦК на КПСС приема секретно постановление “За въвеждане на временни ограничения за влизане в Москва в периода на олимпиадата през 1980 г. и изпращането на граждани от Москва и Московска област в строителни бригади, спортни и пионерски лагери и други места за почивка.”



На първо място, Москва е грижливо разчистена от съмнителни елементи - бездомници (известни с абревиатурата БОМЖ - “без определенного места жительства”), просяци, алкохолици, спекуланти, наркозависими, бивши затворници и проститутки. Всички те временно са изселени отвъд 101-ия километър. Водещите се на учет в психодиспансерите пък са прибрани за профилактите в стационарите.

Второ, правят столицата практически недостъпна за други граждани - ограничават влизането в Москва и то става само със специални документи, въвеждат пропускателен режим на всички гари, преместват кандидатстудентските изпити, а действащите студенти са пратени на бригада, затварят входните шосета, отменят крайградските електрички и разработват обходни транзитни маршрути.

Трето, в московските училища преди олимпиадата вървят масови родителски срещи, на които се внушава, че децата трябва да бъдат изпратени през лятото на пионерски лагери, като за целта се раздават безплатни почивки на целите класове. Ако не на лагер, то поне на вилата. Плашели ги с капиталистически болести, отровни дъвки и какво ли не.

Новите стоки в

олимпийска Москва

Заедно с олимпиадата оттатък желязната завеса в СССР идват, а след това се и задържат, много стока, както тогава е прието да се казва, от буржоазния бит. Неразглезеният съветски потребител открива за себе си кока-колата, кетчупа, дъвката, пластмасовите чашки, чинийки и прибори за еднократна употреба и маратонките.
Съветският отбор се облича от капиталистическия гигант за спортна екипировка Adidas.

Но партийните ръководители настояват символиката на западногерманската фирма да е по-дискретна. При много от екипите вместо традиционните три черти по екипите има само една. На маратонките пък лините са наклонени, за да наподобяват латинската буква m като Москва.



Пообезлюдената Москва е сполетяна от такова продоволствено изобилие, че някой би могъл да си помисли, че е настъпил обещаният от Никита Сергеевич Хрушчов за 1980 г. комунизъм.

Стоките се продават предимно край спортните обекти и местата, където живеят или се придвижват чуждите туристи.

За първи път в СССР се появяват фанта и пепси, при това ги продават в екзотичните за местните пластмасови чаши вместо в легендарните стъклени, наричани “граненый (чете се граньонъй) стакан”. По рафтовете се появява нарязан салам във вакуумни опаковки, бира в кутийки, неизвестни марки цигари - предимно югославски, но и американски, сокове в картонени опаковки със сламка, конфитюр, дъвки, ананас… Повечето неща са внос от съседна Финландия.

“Досвиданья, наш

ласковый Миша…”

Талисмана на олимпийските игри - тогава думата маскот я ползват само французите, избира целият СССР на два етапа. Най-напред се спират на мечето, което получава най-много писма в своя подкрепа и е предпочетено пред зубър, орел, пчела, куче и кон. След това по телевизията обявяват конкурс за най-добра рисунка, като се твърди, че окончателният вариант е съгласуван с президента на МОК Майкъл Киланин.

Печели художникът Виктор Чижиков, който работи по разни детски списания. 34 години по-късно той обвинява организаторите на зимната олимпиада в Сочи, че тяхното полярно мече, което е един от трите талисмана, е прекопиран от неговия Миша.



През 1980 г. за победата в конкурса за талисман на Чижиков дават 250 рубли, като му обясняват, че победител не е той, а съветският народ, който избира мечето. По-късно вдигат парите до 1500 рубли след негови многократни жалби, но го карат да подпише отказ от авторските права. Чижиков го прави и сега съжалява - днес щеше да е милионер, защото олимпийският Миша е едно от най-разпознаваемите неща както в СССР, така и по света.

Но мечето не става легенда веднага. За това допринасят най-ефектните и лирически моменти по време на церемонията по закриване на игрите - сълзата, която пробягва по лицето му по време на хереографията на трибуната, и отлитането му от “Лужники” под звуците на песента “Досвиданья, наш ласковый Миша/возвращайся в своя сказочный лес.” Пее я Лев Лешченко, който изпълнява и “День победы…”

Очевидци разказват, че първо сълзата я нямало в сценария, а се появила заради грешка по време на репетиция. Един от статистите обърнал таблото си не както трябва, а когато режисьорът по мегафона помолил да се коригира, заповедта изпълнил целият ред. Получило се гениално, трябвало само да отработят синхрона.

За издигналия се в московското небе на 3 август 1980 г. 6-метров гумен Миша има много градски легенди. Например, че вътре е имало пилот, който е загинал при падането. Или че без пилот е отлетял към покрайнините на Москва, където е паднал върху будка за алкохол и е убил на място няколко местни пияници.

На мен един приятел, руски журналист, който тогава е бил във втори-трети клас, ми е разказвал как го е чакал на прозореца цяла нощ, защото бил сигурен, че Миша ще долети при него. После му разказали, че се е приземил някъде на Воробьовите хълмове (тогава Ленинските), където му изпуснали въздуха и го прибрали в някакъв склад. Когато се сетили да го потърсят, бил почти изяден от плъхове./24chasa.bg