В дните на най-голяма криза, сполетявала италианския футбол, една новина измести всички останали.

И тя не е свързана със скандалите около назначаването на национален селекционер, с депресията на нацията от третото поредно пропуснато световно първенство или с това, че Серия А вече е класирана на четвърто място сред най-популярните лиги на планетата.

Не. Страната опитва да лекува дълбока рана и се сбогува с един от най-символните си играчи в цялата история. Франко Барези си отиде в петък на 66-годишна възраст, а това накара футболния свят да спре за миг в задъхания си ход и да сведе глава.

"Има само един капитан!", пишеше с неособено едър шрифт на цяла страница в съботния брой на "Гадзета дело спорт".

В средата на същата страница едно черно сърце на червения фон изпълваше със съдържание посланието.

"На моя изключителен капитан, последния геройски бастион на терена и първи, несравним пример за всеки. С преклонение и вечна благодарност." Това пък бяха думичките отдолу, под сърцето.

Страницата, която Ариго Саки поръча в "Гадзета дело спорт", за да се сбогува с Барези

Големият треньор Ариго Саки плати за това да получи тази страница в спортната библия на Италия. Думите са негови, той поиска и сърцето да е там. Червено и черно - така, както Барези винаги ще бъде помнен.

Той е Мистър Милан - вечният символ на този клуб. Заедно със Саки изградиха един непобедим отбор в края на 80-те, но далеч по-рано Франчино Барези, както всъщност е родното му име, игра два сезона за Милан в Серия В. Изхвърлен от елита, грандът мина през най-тежкия си период. А в него лентата на капитан отиде на ръката на един 22-годишен младеж, който току-що бе станал световен шампион с Италия на Мондиал 1982.

Барези бе в сърцето на най-страховитата защита в историята - с Костакурта, Тасоти и Малдини около него. Бе в основата и на големия отбор на Фабио Капело в началото на 90-те. Игра в червено и черно точно 20 сезона, не свали лентата от ръката си 15 години - чак до оттеглянето от футбола през 1997 г. Никога не игра за друг клуб. Не чувстваше други цветове - знаеше само червеното и черното.

"Росонеро веро" (истински росонеро, червено-черен), пееше Южната трибуна при оттеглянето му, а един плакат казваше всичко. "Ти дойде при нас като Малкия, тръгваш си като Кайзер". Това бяха двата му прякора в годините като играч.

С купата на европейските шампиони, която вдигна три пъти като капитан на МиланСнимка: AP/БТА

Нарекоха го Малкия, даже дребния, ако трябва да сме точни - на диалекта на хората около Милано, "Piscinin" значи точно това. Някой дребничък, с детски вид. Висок само 176 сантиметра, далеч от идеала като габарити за централен защитник, Барези почти не губеше единоборство във въздуха или с физически далеч по-впечатляващи нападатели на земята. Играеше като професор в центъра на отбраната.

Марадона си смени фланелката с него след поредното голямо дерби Наполи - Милан през 80-те и каза в тунела пред репортера на RAI: "Той е голям защитник и още по-голям човек. Затова отидох и поисках екипа му."

Франчино Барези не риташе през краката съперниците му, както често правеха останалите бранители в Серия А през 80-те и 90-те години. Три червени картона в над 800 мача, при това - все за "професионални фаулове", когато спираше откъсващи се нападатели при поредния опит за изкуствена засада.

Този специалитет на Саки, приложен до съвършенство от карето в отбрана, водено от Малкия. Той пък постепенно стана Кайзера - такъв прякор му дадоха медиите в Италия. Като стил, едва ли има бранител, който се е доближавал по-близо до Франц Бекенбауер.

С екипа на Милан - единствения клуб, за който игра в кариерата си. Носеше фланелката върху душата, а не на тялото сиСнимка: GettyImages

Трофеите и отличията му... можем да ги изброим телеграфно:

6 титли на Серия А, 2 на Серия В, три купи в Шампионската лига. Световен шампион, вицешампион и бронзов - от 1982-ра, 1994-а и 1990 г. с екипа на Италия. Втори в анкетата за "Златна топка" през 1989 г., избран във вечните 11 на Серия А, включен сред 100-те най-велики играчи в историята от ФИФА.

Но признанията на съперниците, а не на своите, са най-впечатляващи, преди във вторник Италия да изпрати Малкия Кайзер в последния му път. В базиликата "Сант`Амброджо" в Милано най-близките ще го изпратят по него.

Символът на Интер Джузепе Бергоми, с когото бяха съперници на терена и големи приятели в живота, също написа своето послание в "Гадзета".

Те двамата всъщност са като двете страни на монетата в града - червено-черна и синьо-черна. Бергоми игра за Интер от 1979-а до 1999 г. - точно като Франко: 20 години само за един клуб, в сърцето на отбраната и лентата на ръката.

"Сбогом, Франчино - написа големият съперник и голям приятел. - Последния път на "Сан Сиро" пак бяхме заедно. На 6 февруари с теб внесохме огъня за откриването на Олимпийските игри. Никога няма да го забравя. Никога няма да забравя и битките ни на терена, както и приятелството. Никога не си говорил много, ти не беше по приказките. Делата ти бяха по-силни от всяка фраза. Твърде рано си отиваш."

Наред с толкова спомени, победи, титли и бляскави признания, една история се появи отново из медиите в дните, в които футболът се готви да се сбогува с Малкия Кайзер.

На световното в Щатите през 1994 г. Барези се контузи още във втория мач срещу Норвегия. Оказа се разкъсан менискус. Край на турнира, операция...

Приеха го в залата на славата "Златен крак" в Монте Карло преди десетилетие. Едно от многото признания за един от най-добрите защитници в историятаСнимка: Getty Images

Но Франчино отказа да се прибере у дома. Интервенцията стана в Ню Йорк, а 24 дни след нея човекът с номер 6 сложи лентата на ръката и изведе Италия във финала с Бразилия. И игра изключително, напълно обезоръжавайки атомната атака с Ромарио и Бебето. 0:0, дузпи.

Барези изпусна и Италия загуби. Едва си стоеше на краката, толкова бе уморен от 120-те минути футбол след 24 дни почти без тренировки.

Никой не го обвини. Такъв характер и такъв лидер просто не се ражда всеки ден.

"Капитан завинаги" и една негова снимка с купата на европейските шампиони седят на водещата страница в сайта на Милан вече трети ден. Един от най-големите клубове на планетата изживява тежки години, точно както бе в началото на 80-те. Тогава се появи "Piscinin" и около него клубът се възроди. Италия е в жестока криза и не може да се класира дори на световно. И също има нужда от някой като Барези.

Защитникът-стена, вечният джентълмен и лидер, мълчаливият и скромен човек извън терена.

Франчино Барези трудно ще бъде повторен и със сигурност няма да бъде забравен.

Сайтът на Милан трети ден изглежда ето така

Мондиал 1990. Барези спира за пореден път Хорхе Буручага в полуфинала Италия - Аржентина