„Книгата се оказа доста голямо предизвикателство, мислех си, че ще е доста по-лесно, отколкото се оказа“, сподели ориентировачът Кирил Николов-Дизела в интервю за БГНЕС по повод излязлата наскоро негова биографична книга, в която той разказва за своя живот и професионална кариера.

Идеята за „Предпоследната крачка“ (издателство Вакон) тръгва още преди доста време, след като Николов поставя рекорд за най-бързо преминаване на 600-те километра от връх Ком до нос Емине – 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди. „Първоначално тръгна като идея след случайна среща с издателство Вакон и те на шега подхвърлиха „защо не вземеш да напишеш за приключенията си по Ком-Емине“. Тогава малко спонтанно се съгласих, но си мислех, че ще е доста по-лесно, отколкото се оказа. След това разбрах, че всъщност няма да мога, обърнах се към журналиста Георги Филипов да ми помогне да събера фактите около състезателната ми кариера, след това си представях как стъпвайки на фактите, ще мога разкажа и емоционалната част, която искам да кажа на читателите, но това също се оказа не толкова лесно. След това по случайност или не се срещнах с Богдан Русев, много си паснахме с него, показах му какво имаме до момента събрано, предложих му да донапише книгата и всъщност той я написа от негова гледна точка“, разказа Дизела.

„Заглавието беше някаква хрумка на Богдан, работно заглавие. Стори ми се интересно и както читателите ще прочетат, всъщност крачката, която човек прави, никога не е последна, винаги има нещо следващо, което предстои. Последната страница на тази книга не е затворена“.

В книгата се разказва за професионалния път на Николов, големите предизвикателства, които той поема, като изкачването на най-високите върхове на петте най-високи планини в България за 24 часа, рекордното преминаване на Ком-Емине, неуспешния му опит за поставяне на рекорд по Е4 (Витоша-Верила-Рила-Приин-Славянка), но също така и за първия му голям планински преход: „Когато съм бил на три години и половина, майка ми и баща ми е трябвало да отидат не едно екскурзионно летуване в Родопите, да се изминат 200 километра за десет дена. Аз малко в последния момент се включвам в това предизвикателство, не знам с какъв акъл се решаваш да вземеш дете на такъв преход. По техни думи съм се справил доста по-добре, даже според тях съм изминал доста по-голямо разстояние, защото като всяко дете съм тичал напред-назад. Всъщност от там са и първите ми реални спомени изобщо в живота. С моите родители прекарвахме почти всеки уикенд в планината, след това с брат ми продължихме без родителите ни, така че моята история с планините е много дълга“, сподели той.

В книгата авторът Богдан Русев описва формулата, по която Николов се справя с тежките физически предизвикателства. „Алгоритъмът на Дизела е нещо, което Богдан е извадил. Аз в последните години участвам в семинари на големи фирми и корпорации и правя мотивационни лекции. Когато той разбра това, искаше да присъства на няколко такива, изгледа част от тях и от там е описал този мой алгоритъм. Аз никога не съм го имал някъде разписан и да го следвам стриктно, но така като го разчитам, виждам, че общо-взето винаги около него се е въртял начинът, по който съм преследвал и постигал целите си“, каза Николов.

Постиженията на Дизела са вдъхновение за много хора в България, но самият той черпи вдъхновение от своя колега и легенда в ориентирането Тиери Журжу. „Аз съм израснал с Майкъл Джордан по времето, когато всички в училище играехме баскетбол. Тогава той беше вдъхновител за нас. Иначе имах късмета да съм приятел с може би най-добрия ориентировач в света, изобщо съществувал някога, Тиери Журжу, с когото сме се състезавали дълги години заедно, той е 13 пъти световен шампион. От 2011 година до ден-днешен се състезаваме за един и същи финландски отбор. Той е бил винаги човек, на когото много съм се възхищавал и черпил вдъхновение от него“.

В професионален план за Николов с приоритет остават състезанията по ориентиране и тези по скайрънинг, които той предпочита пред така наречените ултрамаратони. „Повече харесвам състезанията по скайрънинг, защото те минават през по-интересни райони за по-кратко време. Всички ултрамаратони си имат интересната част, имат и една много скучна част, защото те се правят не само за най-подготвените, а целта им е да бъдат масови и идеята е възможно най-много хора да финишират, а ако ги направят много трудни, това няма как да се случи. По-скоро състезанията по скайрънинг са много по-голямо предизвикателства за мен, защото скоростта, с която се бяга е доста по-висока, по-екстремни са спусканията и изкачванията“.

Наскоро Николов представи нова инициатива на Федерацията по ориентиране, която цели да интегрира този спорт в училищната програма. „Във Федерацията по ориентиране спечелихме този европроект, в който ще се опитаме да интегрираме ориентирането като трети час по физическо, в някои от училищата в страната, което в най-развитите държави по ориентиране, например Швейцария, така е започнало всичко. Общо взето като всеки друг спорт в България, главното, с което се сблъсква, е, че масовият спорт не е развит и съответно няма откъде да излязат тези добри кадри за младежките и мъжко-женските гарнитури“, обясни той.

Според Дизела най-голямото предимство на ориентирането е, че е семеен спорт. „Ориентирането е социален спорт и най-хубавото е, че цялото семейство може да отиде на едно състезание по ориентиране и всеки един да участва в своята категория. Там започват да ходят деца от много малка възраст, за които всъщност ориентирането е една игра и те търсят някакви неща в гората. До десет години няма състезателен елемент и не се прави класиране на децата, всички се класират на първо място и на всички се дават символични награди. Там е много по-важно участието и това детето да е сред природата и да е активно, отколкото това класиране. Съответно и родителите на това дете също могат да вземат участие и така цялото семейство си изкарва един страхотен ден навън в природата и се е занимавал физически. Много е лесно това да се интегрира в училищата, защото във всеки един училищен двор може да се изготви такава карта за ориентиране, където на всяко дете да се предадат основните познания по ориентиране“. /БГНЕС