“Олимпиадата може да даде една платформа, на която да стъпим. До момента всяко нещо работеше само за себе си, сега можем да се обединим в тази насока, така че да работим на по-висока платформа. Говоря не само на състезателно ниво, говоря за треньорите, които се квалифицират, залите, които трябва да отговарят на съответния стандарт. Има изисквания, с които трябва да се съобразим”, сподели в интервю за БГНЕС председателят на новосформираната Българска брейк федерация Калин Калинов по повод включването на този спорт в олимпийското семейство.

По-рано този месец стана ясно, че Международния олимпийски комитет е одобрил включването на брейкинга (наричан още брейк и брейкденсинг) в програмата за Игрите в Париж през 2024 година, като това става по предложение на града-домакин. Това веднага доведе до повишен интерес към брейкинга, който по думите на Калинов е смесица между спорт и танц, тъй като в техническата си част се доближава до спорта, но музиката и движенията остават водещи.

“Брейкингът възниква в края на 70-те и началото на 80-те години в САЩ. Всичко започва от улицата, под формата на събирания, на купони, надигравания на купоните. По този начин се получават и групи или крюта, както ги наричаме нашите среди. Тези групи започват вражда един срещу друг и по този начин с надиграване с танц са показвали кой е по-добър. Хубавото е, че хората взимат идеята и я развиват по собствен начин, всеки слага нещо от себе си в танца. В техническа гледна точка нещата доста се променят с времето, хората все повече започват да експериментират, все по-невъзможни неща се опитват да правят. Стига се един лимит на човешките възможности, така брейкът привлича голям интерес сред хората, най-вече децата, които по някакъв начин припознават супергерои в брейк танците, защото движенията са много нестандартни”, коментира Калинов.

“Според мен през годините брейкът се доказа, брейк платформите доста се развиха и нараснаха. Има голям интерес към този спорт. Ако се презентира по такъв начин на хората, не дискотечния брейк, не говорим за това, говорим вече наистина да се постави по-висока летва и да може всъщност да стане и професия. В това отношение Федерацията би дала на всички възможност да работят на по-високо ниво, да имаме възможност да се представяме на европейско и международно ниво и всички заедно да развиваме една платформа”, допълни той.

Наскоро Българската брейк федерация е получила лиценз от Министерството на младежта и спорта и през следващата година ще започне да развива своята дейност. “Наистина Федерацията е нова, като за начало първо трябва да развием клубното ниво. Това ни е най-важното за първата година, което означава колкото се може повече клубове да бъдат вкарани във Федерацията и на базата на това да бъдат привлечени максимално много деца, да се рекламира, така че да бъде обществено-достъпно. Паралелно с това трябва да се повиши и качеството на треньорите. В този ред на мисли занапред преподавателите и инструкторите по брейк ще трябва да минават специални курсове, с които да изкарат сертификат”.

Калинов признава, че крайната цел на Федерацията е да изпрати български представител на Олимпиадата в Париж. „През годините България винаги е имала място на световната сцена по един или друг начин. Винаги е имало хора, които са представяли страната ни. Но може би това, че не бяхме представени под някаква платформа, успехите бяха по-скоро индивидуални, не даваше толкова гласност на цялото нещо. Определено мисля, че занапред има доста талантливи деца и доста талантливи хора, които са отдадени на това нещо.

За Калинов социалният елемент и улицата, които са били в основата на зараждането на брейкинга, остават ключов елемент от спорта. “Като цяло самият танц, който е в основата на брейкинга, е точно това – идеята е да социализира хората, те да се забавляват, да танцуват заедно. Брейкът е много подходящ, освен за физическо натоварване, и за психическо разтоварване. Ние си имаме една приказка – като влезеш в залата и забравяш за всичко останало, което ти се е случило през деня. Също така е доста достъпен спорт, както и скейта, по улиците децата практикуват колело, скейт, танци, които са удобни за практикуване на всяка възраст, на всяко място”.

Представянето на улицата е най-чистата енергия, която може да се представи по най-добрия начин ха хората. Това е най-достъпният начин да покажем на хората, че това всъщност е изкуство. Зад него стои много труд, не е да излезем на улицата и просто да се търкаляме. Улицата е там, откъдето сме тръгнали и вече занапред имаме да извървим сериозно стъпало към Олимпийските игри. Когато състезател работи за толкова високо ниво на спортно майсторство, не би трябвало така да се експлоатира тялото, трябва да е по-целенасочено, ще се влиза и в спортни цикли, които по друг начин определят лайфстайла на спортиста“.

Включването на брейкинга в олимпийското семейство, предизвика гнева на други по-традиционни спортове, които остават извън програмата, като скуош, бейзбол, шахмат, нетбол. “Идеята на Олимпийския комитет е да търсят алтернативни спортове, които да бъдат обърнати към младежите, леснодостъпни, свързани с тийнейджъри и една среда, която ако бъде насочена в правилното време, когато растат децата, би било доста подходяща за развитието им занапред”, споделя Калинов.

Според него практикуването на брейкинг носи много ползи на децата, и то не само физически. „Има доста подготовка, през която трябва да премине детето, преди да започне да се върти на глава и да прави други елементи. Много важно е още в ранна детска възраст да се изградят важни качества за децата – координация, ротация, гъвкавост. На базата на това вече започваме да работим с по-сложни елементи и разработки. Опитваме се при децата, освен физическата подготовка, която им даваме, по някакъв начин да ги насочим и в индивидуалност в танца – развитие на собствен характер, така че да могат да се отличават един от друг, не всички да бъдат с една и съща основа и да работят в една и съща насока. Точно това е разликата, която ни отделя от спорта – че всеки един от нас е индивидуален и по някакъв начин това е най-важното, да открие удобството за него в движенията и в танцуването./БГНЕС