Баскетболът е една от най-красивите и интелигенти игри, но в последните 20 години не е от "най-българските" спортове по доста обективни и субективни причини. Това обаче трябва да се промени, защото нашата страна е с традиции в тази област, а освен това български специалисти са учили на този спорт сърби, хървати, македонци, които в момента разполагат с едни от най-силните школи в Европа.

Казвам това, защото ми е мъчно, че не виждам нещата, които ме радваха като дете. Никога няма да забравя детството си в Ботевград. Спомням си как моят дядо ме водеше на мачовете на Балкан, а аз усещах как малко по малко започвам да харесвам тази доста интересна игра с оранжевата топка, която и до днес е любима на доста мои съграждани. Този успех на Балкан в края на 80-те години под ръководството на великия Иван Андреев - шампион в три поредни години и спечелени три национални купи, както и прекрасните изпълнения на Сашо Везенков, Венци Славов, Емил Йонов, Данчо Колев, Коки Пеев и останалите играчи на "зелените", запалиха още повече искрата в мен и аз се записах да тренирам. Хората пък идваха на мачовете на тима няколко часа по-рано, а опашките, които се виеха пред залата в Ботевград бяха огромни – това също ми липсва! Всички тези неща са ясен спомен за мен, въпреки че бях малък. Този отбор на Балкан обаче ще го помня винаги и мога да кажа, че съм благодарен на тези велики баскетболисти, които ме накараха да се влюбя в тази игра, най-вече с уникалното си представяне по време на мачовете в България и от европейските клубни турнири.

По стечение на обстоятелствата трябваше да спра да тренирам и заминах за Хърватия. За моя радост попаднах в страна, в която баскетболът е религия. Нямах късмета да гледам на живо великия Дражен Петрович, но човек няма как да не се зарадва и на баскетболисти като Тони Кукоч, Дина Раджа, Гордан Гиричек, Никола Пъркачин … В България настъпи демокрацията, нивото на баскетбола спадна, но хърватите по време на война бълваха талант след талант. Тогава, през 1995 година българският национален отбор по баскетбол хвърли бомбата и записа една от най-великите си победи. Тимът ни победи в Плевен силния отбор на Хърватия със 79:77. Веднага след тази победа, учителят ми по физическо възпитание в Загреб, който беше специалист по тази игра, дойде при мен, за да ме поздрави. Той ми обясни как всички в бивша Югославия са се учили на тази игра от нас. Бях доста изненадан, защото тогава чувах това за първи път, но от друга страна си знаех, че този спорт е и в нашата кръв.

Сега страни като Хърватия и Сърбия имат едни от най-силните отбори в Европа. Да не говорим къде бяха гърците и турците, а къде се намират в момента. Ние обаче не може постоянно да се оправдаваме с това, че сме само 7 милиона. Сърбите са почти колкото нас, а хърватите са малко над 4 милиона. Това обаче не им пречи да работят с младите, да намират нови и нови таланти, а освен това да играят постоянно на големите първенства. Нещо трябва да се направи и у нас. Баскетболът, за разлика от футбола, е доста по-равностойна игра и всеки отбор може да победи всеки, стига да разполага с качествени баскетболисти и истински професионалисти. Разликата обаче е в малките детайли. Без да съм треньор или някакъв голям специалист знам, че работата с един играч от ранни години е от изключително значение, важна обаче и масовостта. Разбира се, както във всеки спорт, не може и без късмет!

Тук не смятам да припомням всички успехи на българския баскетбол - за победите на националните ни гарнитури, за триумфите на клубните ни отбори – мъже и жени, за това, че Георги Глушков е първият играч от Източна Европа в НБА и т.н. Най-важното нещо е да гледаме напред, защото българските Роко-Лени Укич или Рики Рубио са някъде там - в училищата или на баскетболните площадки, просто някой трябва да излезе навън и да ги открие. Както едно време, клубовете трябва да започнат да пращат скаути в училищата и по градовете, търсейки младите таланти, които в последствие методично и постепенно да оформят като нешлифовани диаманти. Нека всички в тази област да запретнат ръкави и да се опитат да върнат славата на българския баскетбол, защото този интелигентна игра, както и волейбола, са били и винаги ще бъдат "български" спортове. /БГНЕС