Знаците и фактите преди най-важния мач за сезона в европейския футбол

Остана един мач. Най-важният.

Тази вечер в Мюнхен е финалът на Шампионската лига между ПСЖ и Интер, а светът ще гледа нататък със затаен дъх. Винаги е било така - това е кулминацията на сезона в играта на клубно ниво. Най-гледаният, най-чаканият и коментиран двубой.

В 22:00 часа е началният сигнал на рефера от Румъния Ищван Ковач, а предаването у нас ще е на btv action. Ще можете да следите мача и в Corner.bg.

На арената в Мюнхен излизат най-заслужилите два тима, защото няма как да стигнеш случайно финал в Шампионската лига. Пътят им обаче определено бе различен.

ПСЖ бе неубедителен в първата фаза на турнира, като загуби три пъти и допусна едно равенство в осемте мача. Победени бяха само Жирона, Щутгарт, Залцбург и Манчестър Сити. И се стигна до плейоф, за да може отборът на Луис Енрике да се добере изобщо до елиминациите.

Там бе отстраен Брест, а след това паднаха три поредни английски глави: Ливърпул, Астън Вила и Арсенал.

Интер на Симоне Индзаги записа шест победи, един равен и поражение в последната минута с 0:1 от Леверкузен в първата фаза. Този гол всъщност бе и единствен инкасиран от нерадзурите в осемте мача.

Последваха две победи над Фейенорд на осминафинала, а нататък - зрелища срещу два колоса.

2:1 навън и 2:2 у дома стигна за елиминиране на Байерн, а срещу Барселона видяхме вероятно мачовете на сезона в Европа изобщо - 3:3 в Каталуня и 4:3 в Милано с продължения.

Историята сочи ПСЖ

Четири финала досега са се изиграли в Мюнхен в турнира на шампионите. През далечната 1979-а Нотингам Форест стана първенец на Европа там след 1:0 над Малмьо. През 1993-а Марсилия би Милан с 1:0, три години по-късно Борусия (Дортмунд) вдигна купата след 3:1 над Ювентус. Челси надви Байерн в неговия дом с дузпи през 2012-а.

Общото между финалите ли? И в четирите случая този, който бие в Мюнхен, вдига над главата си Купата с ушите за първи път в своята история. Е, днес ПСЖ гони първия си трофей в турнира, Интер има три. Историята сякаш сочи парижани.

И още по темата.

Финалите в година, завършваща на 5, както е настоящата, обикновено са замесени италианци. През 1965-а именно Интер вдига приза след 1:0 над Бенфика. Десетилетие по-късно е единственият случай, в който няма отбор от Апенините на финал. През 1985-а Ювентус бие Ливърпул с 1:0 в злощастно известния с трагичните събития около него мач на "Хейзел". През 1995-а Аякс излъга Милан с 1:0, а десет години по-късно гледахме и финала на финалите - Ливърпул - Милан 3:3 след 0:3, а после английски триумф с дузпи. През 2015-а Барса надви Ювентус с 3:1, а начело на каталунците бе Луис Енрике.

Така в пет финала в години с петица накрая - 2 италиански победи и 3 поражения.

Съдбата обаче може да си е избрала Интер

Много се говори за това как в този турнир специално футболната съдба си "избира" победител, чието име сякаш е гравирано на трофея от рано. Случаи - колкото искате: Юнайтед през 1999-а, Ливърпул през 2005-а, Реал през 2014-а срещу Атлетико...

Мачове, решени в миг, с детайл, а и често противно на логиката.

Интер стигна до този финал, след като топката танцуваше около, но не искаше да влезе във вратата му в двата мача с Байерн поне десет пъти. В последните минути и на двата двубоя - 2:1 в Мюнхен и 2:2 в Милано, баварците бомбардираха Зомер, но не вкараха.

Припомняме събитията от "Сан Сиро" в полуфиналния реванш с Барса, когато при 2:3 и десетина оставащи секунди от добавеното време всичко изглеждаше приключило.

Но отнякъде изникна бранителят Франческо Ачерби, за да вкара като деветка със стотици голове под гредата от трудно положение и с последния удар в мача! Съдба.

Сблъсък на железни характери

Отборът на ПСЖ през пролетта играе вдъхновяващ атакуващ футбол, а заслугата за това да докосва требъл е на един човек - Луис Енрике. Той може да стане първи в историята, постигнал трите купи (двете у дома и европейската корона) в един сезон, с два различни клуба. Направи го преди десетилетие с Барселона.

Железен човек е този Енрике, оставяйки настрана, че е добър треньор. Преди 6 години загуби дъщеричката си Хана, която едва на 9 години почина от рядка форма на рак. Някак го преодоля и се завърна към работата във футбола. Какви сили се изискват за това?!

Но това е човек, който през 2007 г. завърши "франкфуртското предизвикателство" - 4 км плуване, 140 км колоездене и 42.5 км маратон. Убийствено изпитание. Но го завърши.

Година по-късно не се предаде и на Маратона на Сабле, който е около 200-километров кошмар за шест дни в пустинята Сахара. Завърши го.

"От нищо не ме е страх във футбола. Няма какво да ме уплаши в спорта, след като в живота срещнах ужасяващи неща, но никое от тях не ме е пречупило. Това е игра, нищо повече. Искам да побеждавам, но без страх от провал." Думи на Енрике. Характер.

Насреща е упоритият до полуда Индзаги, често критикуван за "дървената си глава", с която просто отказва да се промени.

Има виждане за своя Интер и от 4 години този отбор е хомогенна, решителна и непримирима група. Два пъти изпусна титлата в Италия за малко, загуби и финала през 2023-а в Истанбул от Манчестър Сити, въпреки че не бе по-слаб на терена. Дали е време за венец на усилията на Симоне и този Интер в четиригодишния им цикъл?

В редовете на нерадзурите също намираме "железен човек". Ачерби (на снимката горе), споменат с гола му, който прати тима на финала, е на 37 години и към края на кариерата. Но оставете кариерата на терена... Какъв живот само.

Пребори тежка зависимост към алкохола, развита още в първите му години като професионален футболист. През 2013-а го диагностицираха с рак на тестис, което доведе до временна раздяла с играта. Пребори го. Върна се, игра няколко сезона за Сасуоло, после в Лацио, а сега е сред лидерите на Интер.

Ето такива истории има около мача довечера. Вероятно, увлечени в играта, няма да мислим за тях.

Все пак това е галавечерта на сезона. Финалът в Шампионската лига - най-големият и важен двубой в европейския футбол.

ПСЖ за първи път или Интер за четвърти? Нямаме търпение.