Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски изпрати официални писма до европейския комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен с искане Европейската комисия (ЕК) да предприеме извънредни мерки за финансова подкрепа на българските производители на краве мляко и на угоени прасета. Действията на институцията са продиктувани от продължителното неблагоприятно развитие на пазарната ситуация в двата сектора, при което изкупните цени не покриват производствените разходи и създават сериозни затруднения за стопаните, съобщиха от земеделското министерство.

В млечния сектор от началото на 2026 г. делът на доставките, реализирани под себестойността на производството, нараства непрекъснато, което води до значителни финансови загуби за производителите, затруднения при обслужването на инвестиционни кредити и реален риск от преустановяване на производството. В писмото се посочва, че страната ни нееднократно е поставяла въпроса за необходимостта от европейска подкрепа по време на заседанията на Съвета по земеделие и рибарство.

Аналогична е и ситуацията в сектор „Свиневъдство“, в който неблагоприятната тенденция продължава още от 2024 г., а производствените разходи вече значително надвишават изкупните цени. Анализите на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) отчитат значителен спад в броя на закланите угоени прасета.

В двете писма до Комисията България настоява да приложи разпоредбите на чл. 219 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и да ни предостави извънредна финансова подкрепа от селскостопанския резерв с цел ограничаване на последиците от пазарната криза и запазване на производствения потенциал в двата сектора.

„Земеделските производители са изправени пред сериозни предизвикателства – неблагоприятни метеорологични явления, щети по земеделските площи, нестабилност на пазарите и нарастващи производствени разходи“, посочи министър Абровски по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Люксембург през юни. Той отбеляза, че ситуацията на пазара на мляко показва тревожна тенденция на намаляване на изкупните цени, което е индикатор за задълбочаващ се дисбаланс, и подчерта необходимостта да се използва целият набор от инструменти на Общата организация на пазарите, когато това може да облекчи натиска върху производителите в ЕС. Министърът допълни, че следва да бъдат приложени подходящи пазарни мерки за бърза намеса, включително използването на средства от селскостопанския резерв.