Финансирането на клубовете изостава фатално, Василев не е увеличил и с лев средствата

Спорт 26.05.2022 08:36 Снимка: ДНЕС+

Финансирането на клубовете изостава фатално, Василев не е увеличил и с лев средствата

Автор: Делян Кючуков, „Сега“

На фона на хвалбите на спортния министър Радостин Василев (ИТН), че е увеличил финансирането на спорта, се оказва, че той не е вдигнал дори и с 1 лев парите, предвидени за клубовете. И не само това - самата процедура по одобряване на проекти и отпускане на пари се бави фатално и почти по средата на годината са одобрени за изплащане едва половината от всички заложени в бюджета на ММС суми по това перо.

Справка, която „Сега“ поиска по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), показва, че към 11 май са отпуснати общо 6.78 млн. лв., при отделени за това в бюджета 13.35 млн. лв.

Това забавяне е сериозен проблем за спорта и един от основните дефекти в работата на настоящия екип на ММС и Радостин Василев, защото в системата на българския спорт клубовете са основните единици - онези, без които не може да функционира нито една федерация. Но това, изглежда, е последна грижа на министъра, който, общо взето, дори не споменава клубовете в публичните си изяви.

А те вече трета година са обект на отделно държавно финансиране, като целта е да получават директно пари за своята дейност, вместо да зависят от благоволението на този или онзи шеф на федерация. Впрочем, самите федерации също не са цъфнали и вързали при управлението на Василев - със забавено над тримесечие начало на плащанията и с „увеличение“ на субсидиите, което вече е изядено от инфлацията.

Но при тях все пак има някакво завишаване на сумите, докато за клубовете хем няма, хем парите се бавят. Основната програма, по която те кандидатстват за държавно подпомагане, е „За развитие на спортните клубове“. На старта ѝ през 2020 г. по нея ММС отпусна първоначално 5.02 млн. лв., а след това нови допълнителни 1.9 млн. лв. - като помощ заради ковид рестрикциите. Тези 6.1 млн. лв. обаче достигнаха до около 1/3 (29%) от лицензираните спортни клубове в България - 859 от общо 3068.

За 2021 г. тогавашният спортен министър Красен Кралев (ГЕРБ) увеличи двойно тези пари и те станаха над 13.35 млн. лв., но и тогава бяха обхванати около 1/3 от все по-увеличаващата се бройка лицензирани клубове в страната.

За 2022 г. обаче ръководеното вече от Радостин Василев ММС не е вдигнало и с 1 лев парите за „Развитие на спортните клубове“. Те си остават 13.35 млн., независимо че бюджетът на министерството се увеличи с цели 27% до рекордните 123 535 900 лв. Перото „Спорт за високи постижения“, по което се отпускат парите за клубовете, също се вдигна много - с 20.6% до 73 138 500 лв. Но парите за клубовете си останаха същите, при това от тях са отпуснати едва половината. От справката на ММС се вижда също така, че към края на април са одобрени само клубове от 29 федерации, при условие че по „Развитие на спортните клубове“ за 2022 г. могат да кандидатстват 55 вида спорт.

В списъка липсват представители на основни спортове в България - като едни от най-масовите (волейбол, баскетбол, тенис, плуване, ски, колоездене), като доста олимпийски дисциплини (вдигане на тежести, стрелба, биатлон, ветроходство, конен спорт, колоездене, кану-каяк), както и още много други.

Точната сума, която е отпусната до момента, е 6 777 124 лв. От нея пари са получили общо 486 клуба, а други 53, които са кандидатствали, не са били одобрени. 29-те федерации, чиито представители ще вземат пари за дейността си през 2022 г., имат общо 1261 лицензирани членове. Това означава, че пари взимат 38.5% от представителите им.

Същевременно в регистъра на ММС лицензираните спортни клубове са общо 3851. Спрямо тях онези 486 - с финансирането, са съвсем нищожен процент - 12.6%. Що се отнася до разпределението на парите по програмата, там има два спорта „отличници“, чиито клубове получават общо по повече от 1 млн. лв. - борба (1 020 593 лв.) и лека атлетика (1 019 240). Тези две федерации са е сред най-щедро субсидираните от ММС - съответно с 2 998 123, 17 лв. и 2 211 110, 30 лв. Трябва да се отчете обаче, че те имат и по най-много клубове, одобрени за финансиране - съответно 50 и 72.

Боксовите клубове със субсидия са 37 и получават общо 665 771 лв., а Топ 5 се допълва от хандбал (37 клуба с общо 450 461 лв.) и художествена гимнастика (24 с 442 996 лв.) На дъното в тази своеобразна класация са представители на малки федерации - самбо (7 с 37 774 лв.), аеробика (3 с 28 000 лв.), сумо (3 с 23 000 лв.) и канадска борба (3 с 16 912 лв.).

Стигаме и до отличниците. По традиция №1, както и в предните години е борцовият „Левски“, което се дължи и на факта, че под шапката му са и други бойни спортове като например самбото. В него членува е бронзовата олимпийска медалистка Тайбе Юсеин. Тази година „сините“ получават 100 714 лв., което е повече от субсидията на общо 8 федерации (канадска борба, авиомоделизъм, естетическа гимнастика, снукър, мотоциклетизъм, джуджицу, ушу и спортни танци).

На второ място по сума за подпомагане е боксов клуб „Локомотив“ (Сф), където треньор е олимпийската шампионка Стойка Кръстева - 96 936 лв. Челната тройка затваря клуба на председателката на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева – „Илиана“ (там са олимпийските шампионки с ансамбъла Стефани Кирякова и Ерика Зафирова), с 84 574 лв. за дейност през 2022 г.

Трябва да се отбележи, че ножицата при клубовете от най-субсидираните федерации е доста голяма. Така например в борбата най-малко взима „Дан Колов“ (Елена) - 3867 лв., което е 3.8% от парите на рекордьора „Левски“. В бокса „Шумен груп“ ще разчита на 4587 лв., или 4.7% от сумата за „Локо“ (Сф). А в художествената гимнастика „Анелия“ (Мездра) е одобрен за 3118 лв. (3.6% от „Илиана“).

Като абсолютна стойност най-малко пари от всички 486 клуба по тази програма взима лекоатлетическият „Пауталия“ (Кюстендил) - 3054 лв. (впрочем, това е едва 5.1% от сумата за рекордьора в атлетиката – „Берое“, за който има 59 835 лв.). 

CHF CHF 1 1.89243
GBP GBP 1 2.34167
RON RON 10 3.95517
TRY TRY 10 1.22252
USD USD 1 1.79648