Кристиян Шкварек, Фейсбук

Тази сутрин Радостин Василев беше гост на Цънцарова в нещо, което звучеше повече като кръстосан разпит в РПУ, отколкото интервю.

Всичко се въртеше около това той срамува ли се от заканите си за саморазправа към други политици. Сипеха се укорителни въпроси от сорта на това дали поведението му не подкопава доверието в парламента, колко състава е нарушил със заканите си и прочее. Чак беше подготвила "капан" с видео от протеста, на който Василев удря телефона на провокатор. Абе, пълна програма - "вижте го тоя побойник", барабар с един особено иронично-подигравателен тон и пасивно-агресивни подмятания.

Супер, остра и критична журналистика. Опитвам се обаче да си спомня кога последно Цънцарова е поставяла на подобен кръстосан разпит за абсолютно същото нещо един Ивайло Мирчев, който от месеци усилено се опитва да влезе в ролята на бияч.

Дали имаше толкова остър и укорителен разпит след сценката му пред кабинета на Пеевски? Или след заканите за шамари и юмруци при Светльо Иванов? Камо ли пък на някой от лидерите на ПП да се подготвят капани с техни неприятни видеа, които да им се пуснат по време на интервюто.

Журналистите имат право на пълна редакторска свобода и политика. Но това значи, че и ние имаме правото да забелязваме каква е тя.

Писнало ми е хора в медиите да се обиждат и жалват, когато я забележиш. Да го възприемат като атака по тях и по медийната свобода.

Не, не е атака, затова изрично отбелязвам правото ви на медийна политика, когато си в частна телевизия. А политиката на Цънцарова е в логичен синхрон с тази на Поли Паунова и кръга им от неприкрито симпатизиращи на "демократичната общност" журналисти.

Политика, при която има една добра, правилна опозиция - ПП-ДБ, и една кофти, лоша, грозна опозиция - МЕЧ, "Възраждане", "Величие" и всички останали.