- Г-н Жечев, почина Пеле, наричан Краля на футбола. Вие с него сте от едно поколение, какво е той за вас?

- Пеле беше едно величие. Когато му казваха името, всички се възхищаваха. От неговите способности, от това, което правеше по терена.

- Би ли се вписал той в съвременния футбол по същия начин както тогава?

- Той беше изключително явление, фактически е признат за най-големия за всички времена. И в днешния футбол със сигурност щеше да е изключителна величина.

- Уместни ли са сравненията с футболисти от сегашното време, да бъде сравняван с Меси, с Марадона?

- Тези, които споменавате, също са величия, изключителни футболисти. Може би като са гледали Пеле, са взели по нещо от него.

- Вие сте смятан за един от малкото защитници, успели да го опазят. Как подходихте към онзи мач на световното първенство през 1966 г. в Англия?

- Бразилия тогава беше двукратен световен шампион. Когато имаш за съперник такъв отбор, е ясно, че нещата са много сериозни. Тогава тактическата схема на игра в защита беше с метач и стопер. Тоест защитниците не бяха като сега в една линия, а централните се разполагаха един зад друг. На мен се падна задачата да играя срещу най-добрия футболист в света Пеле още в първия ни мач на английска земя.

- Страх ли ви беше да не се изложите?

- Напротив, много се радвах на подобни задачи. Аз съм играл срещу някои от най-големите нападатели на онова време - Пеле, Еузебио няколко пъти, Алберт, италианеца Рива, Ван Химст от Белгия и така нататък. Аз имам и доста голове в кариерата си, въпреки че съм защитник. В националния примерно - два, 21 гола в първенството на България, за купата на УЕФА, мисля, че са три. Обаче да опазя някой силен съперник, беше за мен много по-радостно, отколкото да вкарам.

- Кога разбрахте, че именно вие ще пазите Краля на футбола Пеле?

- Ами то беше ясно от самото начало. На мен по принцип винаги ми поставяха задача да играя срещу изнесения най-отпред нападател, а метачът беше зад мен. Така че честта и отговорността да пазя Пеле никой не ми я е оспорвал. Постарах се да се справя достойно и в общи линии съм доволен от това, което направих. Вярно, критикуваха ме после, че едва ли не съм играл грубо, ама футболът е мъжка игра.

- Тогава нямаше видео, дивиди, интернет. Как се подготвяхте за двубой с Пеле, как изучавахте силните му страни, слабостите?

- Получавахме общи указания от хора, които бяха наблюдавали мачове на съперника. Пращахме разузнавачи, които после докладваха. Пък и телевизията беше почнала вече да предава. Е, не като сега по 20 мача на седмица, но все пак можехме да добием някаква представа за качествата на отделни играчи.

- Какво ви направи най-силно впечатление в стила на Пеле?

- Това, което най-много ме учуди, бе играта му без топка. Какво имам предвид? Чисто футболните му качества ми бяха ясни - дрибъл, удар, игра с глава, макар да не е много висок. Но на мача аз съм се залепил до него, той прави лъжливо движение встрани, една крачка, след което светкавично стартира на 10-15 метра в другата посока. Това е много изненадващо за защитника. И аз, ако се хвана на финта му, той веднага се освобождава и е готов да получи топката. А съотборниците не пропускаха да му я подадат. И всъщност вече бях лице в лице с него и трябваше да внимавам да не ме излъже с дрибъла си.

- Какво е впечатлението, когато застане човек до него? Пеле не се отличава с кой знае какви физически данни.

- Да, не е много висок, макар че има добър отскок и играе прилично с глава. Но в очи се набиват не физическите данни, а дрибълът, ударът, двойните подавания със съотборниците, демаражът.

- Тогавашните английски вестници пишат, че Пеле е бил оставен спокойно да играе с топката само веднъж - когато е изпълнил пряк свободен удар, от който падна първият гол.

- Така беше. Фаула го направи Иван Колев, покойният, Бог да го прости. Бе на десетина метра извън пеналтерията, значи на около 25 м от вратата. Пеле го би така, че топката падна някъде в малкото наказателно поле, точно пред вратаря ни Георги Найденов. Тупна пред него и го прескочи. На това му казваха падащ лист или банан, бразилско изобретение. Така го бяха нарекли този удар - над стената, а после изведнъж пада надолу. И вторият гол беше подобен, пак от фаул, само че на Гаринча. Той пък я би с външен фалц в горния ъгъл.

- Какви бяха отзивите в България, а и по света?

- Въпреки загубата, общо взето, положителни. Все пак това бе световният шампион от последните две първенства. Даже на моменти можеше и нещо повече да измъкнем. Гунди имаше едно положение, пък и аз при 2:0 вече също направих един слалом с топката. Аспарухов бе свободен вдясно, ама аз, не че се полакомих, но просто нямах опит в завършващата фаза и се опитах от малък ъгъл да бия и топката се оплете в мрежата, ама от външната страна, до дирека. Ако имах повече опит, можеше да подам на Гунди и ставаше 2:1.

- Как реагира английската публика, при положение че домакините не обичаха много бразилците, виждайки в тях големия конкурент за титлата.

- Към нас повече клоняха, разбира се. Но имаше и голяма агитка от Бразилия, което ме учуди. С едни тарамбуки, не знам още с какво, поне няколко хиляди бяха на “Гудисън парк” в Ливърпул.

- В следващите два мача трябваше да пазите други двама велики нападатели от тази епоха.

- Да, Еузебио и Флориан Алберт.

- От Пеле и Еузебио кой беше по-добър на това световно?

- Пеле тогава не направи голямо първенство, факт. В мача срещу Португалия той бе контузен от Мораис. А не както разни журналисти тогава написаха, че аз съм бил причината. Мачът Бразилия - Португалия бе много груб, може би защото двата отбора говореха един и същи език, правеха си разни закачки. Но Мораис така се разправи с Пеле, че той после едва ходеше. Но ако се върнем към Еузебио, той нямаше техниката на Пеле, обаче бе много мощен, с невероятен демараж, хубав, плътен диагонален удар. На 1/4-финала направи уникален мач срещу Северна Корея, от 0:3 вкара четири гола и се стигна до 5:3. Срещу него съм играл, при това успешно, няколко пъти. Португалия сме я елиминирали в квалификации и за европейско, и за световно, а аз като цяло срещу него съм се справял.

- А срещу Алберт?

- Той беше елегантен футболист, много техничен, тактически добре подготвен, знаеше кога да задържи топката, кога да подаде, да тръгне.

- По това време България прави феноменална серия от четири поредни участия на световни финали. Вие единствен сте участвали и на четирите.

- Това е голям успех за мен. Малцина са изобщо играчите в света, които са го постигали.

- Разсърдихте ли се на Христо Младенов, треньора на световното през 1974 г., че не ви пусна в игра на финалите?

- Да, обидих се много. След това се сдобрихме де. Той тогава бе зависим от ръководството, а там имаше много хора от ЦСКА. Във втория мач срещу Уругвай при 1:0 за нас ме пратиха да загрявам, за да вляза и да пазим резултата. Оставаха 15 минути до края. В 87-ата, точно да стане смяната, и уругвайците изравниха, след което всичко се промени. Все пак се води, че съм бил на четири световни първенства, което е гордост и чест за мен. Горчивината ми идва и от това, че ме привикаха на пожар да спасявам положението за двете възлови квалификации за световното през 1974 г. - при 0:0 със Северна Ирландия в Белфаст и 2:2 с Португалия в Лисабон, а след това на финалите в Германия се оказах ненужен./24 часа