През 1996 г. овцата Доли нашумя по света, след като стана първият бозайник, успешно клониран от възрастна клетка. Много коментатори смятаха, че това ще катализира златна ера на клонирането, и същите тези коментатори очакваха клонираният човек да се появи само след няколко години.

Някои предполагат, че човешките клонинги могат да играят роля в унищожаването на генетични заболявания, докато други смятат, че процесът на клониране може да премахне вродените заболявания (въпреки изследванията на група френски учени през 1999 г., които откриват, че клонирането може действително да увеличи риска от вродени болест и дефекти).

След успеха на Доли имаше различни твърдения за успешни програми за клониране на хора. През 2002 г. Брижит Боаселие, френски химик и ревностен привърженик на раелизма – НЛО религия, базирана на идеята, че извънземните са създали човечеството – твърди, че тя и екип от учени успешно са доставили първия клониран човек, когото нарече Ева.

Въпреки това, Боаселие не желаеше - или всъщност не можеше - да предостави каквито и да било доказателства и затова широко се смята, че това е измама.

Така че защо, почти 30 години след Доли, хората все още не са клонирани? Основно по етични причини ли е, има ли технологични бариери или просто не си струва да се прави?

"Клонирането" е широк термин, като се има предвид, че може да се използва за описване на редица процеси и подходи, но целта винаги е да се произвеждат "генетично идентични копия на биологична единица", според Националния институт за изследване на човешкия геном (NHGRI) .

Всеки опит за клониране на хора най-вероятно ще използва техниката за "репродуктивно клониране" - подход, при се взима кожна клетка. ДНК, извлечена от тази клетка, ще бъде поставена в яйцеклетката на донор, на която е „отстранено собствено ДНК-съдържащо ядро“.

След това яйцеклетката ще започне да се развива в епруветка, преди да бъде „имплантирана в утробата на жена".

Досега учените са клонирали много бозайници, включително говеда, кози, зайци и котки.

„Мисля, че няма основателна причина да се правят човешки клонинги“, казва Ханк Грийли, професор по право и генетика в Станфордския университет, който специализира в етични, правни и социални въпроси, произтичащи от напредъка в биологичните науки.

Етичните опасения около клонирането на хора са много и разнообразни. Според експерти потенциалните проблеми включват „психологически, социални и физиологични рискове“. Клонирането може да доведе до "много висока вероятност" от смърт на млади години. Клонирането може да се счита за нарушаване на „принципите на човешкото достойнство, свобода и равенство“.

В допълнение, клонирането на бозайници в изминалите години е довело до изключително високи нива на смърт и аномалии в развитието им.

И друг основен проблем с клонирането на хора е, че вместо да създава копие на оригиналния човек, то ще създаде индивид със собствените му мисли и мнения.