Гладенето е сред домашните задължения, които едни мразят, а на други действа отпускащо. Толкова сме свикнали с тази дейност, че едва ли първият въпрос, който изниква в съзнанието ни, когато видим купчината смачкани дрехи, е как точно ютията успява да ги приведе в прилежен вид. Но сега ще отговорим на този въпрос и ще разберем защо дрехите се мачкат.

Естествените материи като памук и лен се мачкат най-много. Тези материи са изградени от полимери - дълги целулозни вериги, съставени от здраво свързани помежду си глюкозни молекули, а между отделните вериги на полимера има динамични химически връзки, наречени водородни.

Тези връзки държат целулозните молекули заедно и придават здравината на плата. Те имат способността непрекъснато да се формират, разграждат и отново да се образуват на друго място, което позволява разместване на молекулите на полимера една спрямо друга и, съответно, намачкване или изглаждане на плата.

За тази динамика на водородните групи имат значение високата температура и водата - основните компоненти в процеса на гладене. Топлината внася енергия, която позволява по-бързото разграждане и изграждане на водородни връзки.

Водните молекули пък се вмъкват между целулозните вериги и също разрушават водородните връзки; помагат и на целулозните молекули да се приплъзнат една спрямо друга. В същото време ние прилагаме натиск с ютията и принуждаваме нишките да заемат формата, която искаме. Когато изстива, платът остава в тази форма.

Следващият път, когато посегнем към ютията, ще знаем, че зад досадното на пръв поглед домашно задължение, се крие нещо доста любопитно - магията на химията и физиката. /lifestyle.bg