Защо COVID-19 ни прави нервни, нещастни или депресирани?

Наука 21.02.2024 11:21 Снимка: ДНЕС+

Защо COVID-19 ни прави нервни, нещастни или депресирани?

Учените откриха, че вирусът поразява хормоните на щастието, може дори да спре производството им

Допаминът е отговорен и за съня, паметта, концентрацията, фокусирането, контролирането на движенията

Специалистите препоръчват хора, страдащи от дълъг COVID, да бъдат наблюдавани за повишен риск от паркинсон

Ако след като се възстановите от COVID-19, се почувствате силно раздразнителни или тъжни, за това си има биологична причина.

Учени откриха, че коронавирусът поразява мозъчните клетки, отговорни за настроението, стреса и движението, и им пречи да функционират правилно.

Лабораторни експерименти показаха, че COVID-19 може да увреди производството на допамин, като зарази допаминовите неврони в мозъка и те да се изродят.

Това води до стареенето им – състояние, при което клетките губят способност да растат и да се делят.
Авторите на проучването подчертават, че не всички заразени с коронавирус пациенти са податливи на такова увреждане.

Има фактори, влияещи върху този риск, включително генетиката и тежестта на заболяването.

Освен за чувството на удовлетворение и радост допаминът, известен като хормон на щастието, е отговорен и за съня, концентрацията, паметта, фокусирането, контролирането на движенията. Така че откритието би обяснило защо дългият COVID
причинява симптоми като мозъчна мъгла, летаргия и депресия. Изводите на научния екип от университета "Корнел" и Колумбийския университет са публикувани в сп. Cell Stem Cell.

В началото учените под ръководството със специалистката по химическа биология проф. Шуйбин Чен са имали за цел да проучат как различни видове клетки в разни органи на тялото реагират на инфекция със SARS-CoV-2.

Изненадващо обаче те установили, че вирусът засяга по уникален начин само допаминовите неврони, които престават да функционират нормално и започват да предават химически сигнали, причиняващи възпаление

"Проектът започна като изследване как различни клетки в различни органи реагират на зараза с COVID-19. Тестувахме белодробни клетки, сърдечни клетки, бета-клетки на панкреаса. Но констатирахме, че процесът на стареене се активира само в допаминовите неврони. Този резултат бе напълно неочакван", казва д-р Шуйбин Чен.

За експеримента изследователите са използвали отгледани в лаборатория клетки, но са потвърдили откритието си с проби от аутопсия на хора, заразени с COVID-19. Биологичното стареене е процес, при който функцията на живите организми започва постепенно да запада.

То води до неспособност на здравите клетки да растат и да се делят. Бръчките, влошаването на зрението и загубата на слуха с напредване на възрастта са примери за нормално стареене.

Процесът води също до увреждане на стволовите клетки и хронично възпаление.

"Степента на инфекция на допаминовите неврони не е толкова висока, колкото на белодробните клетки - основната цел на вируса. Но дори и малко количество заразени неврони може да има много сериозен ефект", обяснява д-р Чен.

Проучването е установило, че около 5 процента от допаминовите неврони се заразяват с вируса COVID-19, което води до стареене и възпаление.

Авторите на теста изследват вече одобрени за други болести лекарства, за да открият такова, което или предотвратява инфекцията със SARS-CoV-2, или спасява заразените допаминови неврони от стареене.

Идентифицирали са три от тях - рилузол (лекува болестта на Лу Гериг), метформин (лекува диабет) и иматиниб (лекува рак).

По-нататъшното проучване на тези медикаменти може да доведе до начини за предотвратяване на атаката на вируса върху мозъка, пише Cell Stem Cell.

Тъй като стареенето на допаминовите неврони е белег и на болестта на Паркинсон, специалистите препоръчват хора, страдащи от продължителен COVID-19, да бъдат наблюдавани за повишен риск от и от тази болест.

Още по темата

CHF CHF 1 2.05143
GBP GBP 1 2.3227
RON RON 10 3.9295
TRY TRY 100 5.60689
USD USD 1 1.83027

Водещите новини