Небесното тяло ще премине покрай нашата планета на 270 млн. км, движи се със скорост от 220 480 км/ч

Най-близкото преминаване на кометата 3I/ATLAS до Земята ще бъде около 19 декември, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

По данни на НАСА тя ще премине на разстояние близо 270 млн. км. Кометата не представлява заплаха за Земята и ще остане далеч от планетата.

Институтът по астрономия с НАО при БАН съобщи миналия месец, че междузвездната комета 3I/ATLAS (C/2025 N1) показва непознато досега поведение на светлината. Астрономи откриха, че кометата отразява слънчевата светлина по напълно нов начин.

С помощта на едни от най-мощните телескопи в света - Very Large Telescope (ESO) в Чили, Nordic Optical Telescope (ORM) в Лас Палмас (Испания) и на 2-метровия телескоп в НАО-Рожен, международен екип установи, че прахът на кометата проявява най-голямата отрицателна поляризация, наблюдавана някога при комета или астероид - откритие, което може да промени досегашните ни представи за малките тела, идващи от други звездни системи.

В наблюденията на международния екип от астрономи с 2-метровия телескоп на НАО Рожен е участвал и д-р Галин Борисов от Института по астрономия към БАН.

Резултатите, публикувани в списанието The Astrophysical Journal Letters, показват, че прахът на 3I/ATLAS е смес от тъмни и ледени частици, подобни на тези в далечните транснептунови обекти. Открита през 2025 г., 3I/ATLAS е едва третият известен междузвезден обект след 1I/ʻOumuamua и 2I/Borisov.

При много комети са наблюдавани негравитационни ускорения или забавяния (т.е. отрицателни ускорения) по причина на изтичащите от кометното ядро струи газ, увличащи със себе си и прах, каза Маркишки. Той поясни, че точно те формират обширната временна атмосфера около кометното ядро, наричана кома, както и кометните опашки.

Този процес е по-интензивен, когато кометата преминава по-близо до Слънцето, т.е. когато е с близък перихелий. Тогава нагряването на кометното ядро е по-силно и реактивните сили от изтичащото вещество от обърнатата към Слънцето негова страна са по-големи.

По тази причина нейният перихелий може малко да подрани или да закъснее, посочи физикът. Това обаче са обичайни процеси, описани отдавна в старите книги, посветени на кометната астрономия. 3I/ATLAS имаше сравнително далечен перихелий – на 29 октомври тя премина на разстояние 1.356 AU от Слънцето (т.е. колкото е 1,356 пъти разстоянието Земя-Слънце), разказа Маркишки.

Кометата се движи със скорост 137 000 мили в час (220 480 километра в час), съобщи Си Би Ес нюз, позовавайки се на НАСА. Експертите твърдят, че няма опасност за Земята. „Това е около два пъти разстоянието между Земята и Слънцето, разстоянието е много голямо", каза за Си Би Ес Левент Гурдемир, астрофизик от Университета на Тексас в Арлингтън.

Тъй като междузвездните посетители, като 3I/ATLAS, преминават през нашата система само веднъж, астрономите имат ограничено време за наблюдения, се посочва в прессъобщението от месец октомври на Института по астрономия с НАО при БАН. Според екипа това откритие показва, че разнообразието на междузвездните тела е много по-голямо, отколкото се е смятало досега.

"3I/ATLAS разширява границите на нашето познание за междузвездните обекти," каза д-р Галин Борисов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.