Вече четири години Обама е най-влиятелният човек в света. Мощта няма как да не се е отразила на личността на Обама. Доказано е, че хората с власт са с повишено ниво на тестостерон. Той пък позволява на мозъка да “попива” по-високи дози допамин – естественият “наркотик”, който сивите ни клетки получават като награда. В резултат на това, хората с власт са по-дейни и енергични. Но стават и по-егоцентрични и по-малко съпричастни.

Безвкусната шега на Обама за безпилотните самолети е потвърждение за намалялата съпричастност на президента след 4 години, прекарани на върха на властта. Сексуалните намеци също може да се обяснят с “разрушителното” влияние на властта върху мозъка. Дори най-малката доза власт над околните може да промени държанието ни, показват социално – психологически експерименти, пише New Scientist.

Изследване на екип от Университета Бъркли, под ръководството на Dacher Keltner потвърждава една известната максима. Ако на група от хора им поднесете общо плато, много вероятно е последната хапка “безсрамно” да бъде изядена от шефа. Това не е проява на лошо възпитание или алчност.

Както много от невротрансмитерите, така и допаминът работи по схемата на “обърнатото U”, припомнят учените. На прост език това означава, че твърде високите или твърде ниските нива водят до неадекватно функциониране на мозъка. Тъй като допаминът е като “кокаин” за мозъка ни, нарушаването на баланса води до реални проблеми с преценките, емоционалните състояния, самоконтролът и задръжките.

Неограничената власт може да отприщи и проявите на нарцисизъм, болезнено чувство за гордост, граничещо с арогантно поведение. Странният манталитет на мнозина диктатори – Кадафи например – не може да се обясни еднозначно само с деградиране на персоналните качества. Много по-лесно е да се опише поведението им, като се отчетат ефектите, до които води властта на биологично ниво.

Инструментите на демокрацията – изборите, мандатността в заемането на дадена позиция, независимата съдебна система и независимите медии - са “изобретени” точно за борба с ефектите от властта, която даваме на лидерите. Дори и в Китай лидерите се сменят на 10 години. Но не става дума само за политиците, които попадат под въздействието на разяждащата власт. Хиляди хора по света управляват някаква власт над други.

Някои от шефовете ни управляват тихо и мирно, друга стават агресивни. Пита се защо е така? Учените смятат, че шефът се превръща в “хулиган”, ако не се чувства адекватно в ролята да ръководи. С властта идва и задължението да контролираш подчинените, но и да си контролиран от по-големите шефове. Тази властова позиция прави от малцина по-добри и умни лидери. Голямата част попадат под ударите на стреса и работят по-зле, отколкото на по-малко овластени позиции.

Някои лидери обаче си имат “вграден” по-голям апетит към властта. Тони Блеър – бившият британски премиер – е красноречив пример. Апетитът за власт, казват учените, накара Блеър да вземе няколко катастрофални решения, едно от които е включването в инвазията в Ирак. Владимир Путин, който след края на настоящия си мандат ще е с 18 години прекарани на върха в Кремъл, е с явни симптоми на неврологичните последици от упражняването на неограничена власт. Влечението му към камерите и фотоапаратите, както и показното фотографиране “по мускули”, са очевиден пример и сигнал за внимание.

Решението: Лидерите трябва да са енергични, силни личности, с апетит към властта, но умеещи да се справят със стреса, отговорностите и самотата, на която ги обрича лидерството.

Да усещаш властта е прекрасно. На биологично ниво упражняването на власт носи същата “награда” за мозъка ни, каквато и секса или (по-лошото) употребата на кокаин. Затова, наблюдавайте хората с власт около вас. Ако забележите, че линеят и стават все по-арогантни и самовлюбени, търсете им замяна. А ако искате да сте добър лидер, то тогава ще трябва да се научите да не попадате под токсичния ефект на най-мощния наркотик – властта.

Философът Bertrand Russell изказва тезата, че за взаимоотношенията между хората властта е това, която е енергията във физиката. Ефектът от упражняването й е още една от базовите променливи в живота. В близкото бъдеще философските и неврологични аспекти от упражняването на властта ще са във фокуса на редица изследвания. Защото мощта да управляваш другите не води само до негативни ефекти. Властта прави някои хора по-мъдри и развива способностите им да мислят по-абстрактно и стратегически. Властта прави хората по-енергични. Понижава безпокойството, покачва настроението и събужда у хората апетит да поемат по-големи рискове. Това се потвърждава и от еволюционна гледна точка – индивидите, натоварени с лидерска позиция, са принудени да развият стратегическото си мислене и с примера си да увличат подчинената група към набелязаната цел. Не можем да си позволим да ни водят хора, които са парализирани от прекалено състрадание. Представяте ли си какви решения ще взема един генерал, който емоционално подхожда към страданията, които трябва да понесат войниците му в боя?

Погледната от този ъгъл шегата на Обама с безпилотните “дронове” придобива съвсем адекватен смисъл, макар и дозата “черен хумор” в нея да ни се струва прекалена на нас – не опиталите мега дозата власт. Американският президент има право на два мандата. Той може да служи на държавата само 8 години. Вече е ясно, че освен политическите аргументи, има и биологични причини за това ограничение.