Инженер твърди, че служителите в голяма компания са принудени да използват Claude Code за почти всичко, което според него води до загуба на умения

Използването на изкуствен интелект за писане на код се превръща в източник на сериозно напрежение сред част от софтуерните инженери. Програмист твърди, че служителите в голяма технологична компания са започнали да разчитат толкова силно на AI, че прекарват часове в генериране на код, без да разбират напълно как работи той.

Потребител с псевдонима "v0xium" описва ситуацията в публикация в X, която е събрала повече от 7 милиона гледания и десетки хиляди харесвания.

"Състоянието на програмирането в момента е ужасно", пише той. По думите му е започнал работа в голяма компания преди около половин месец и "никой тук не знае нищо".

Според инженера почти всичко в неназованата компания се създава с помощта на Claude Code - AI асистента за програмиране на Anthropic.

Той твърди, че служителите са принудени да изпращат възможно най-много код, но това не ускорява реално работата. "Хората работят по 12-13 часа на ден, само за да натискат Enter", пише v0xium.

Според него всички служители използват един и същ подход. Това включва инженери от най-ниските до най-високите нива в компанията.

"Всички, буквално всички, от инженер на ниво L1 до L7, правят едно и също. Говорят с Claude", твърди той.

Инженерът казва още, че вече няма усещане за удовлетворение от свършената работа и че проблемите в софтуера не се решават ефективно.

"В действителност вече никой не мисли. Всичко се прави от LLM-и. Това изсмуква душата", пише той.

Публикацията предизвика реакции и сред известни представители на технологичната индустрия. Собственикът на X Илон Мъск я коментира с краткото "леле".

Инвеститорът и водещ на подкаст Чамат Палихапития също реагира. Според него технологичната индустрия рискува да унищожи специалистите си.

"Превръщаме цяло поколение технически експерти по света в нещо като пенсионери, които натискат бутон пред ротативката в казиното", пише Палихапития.

Той сравнява явлението с ефекта от постоянното скролване в социалните мрежи и предупреждава, че подобен модел може да засегне и екипите за разработка на софтуер.

Палихапития допълва, че основната полза от автоматизирания софтуер не трябва да бъде единствено по-бързото му създаване. Според него AI трябва да разбира намеренията на разработчика и да помага за подобряването на крайния продукт.

На този фон се появи и терминът "meat proxies" или "пионки от месо". С него се описват хора, които копират директно резултатите от AI чатботове, без да ги анализират критично.

По-рано през годината партньорът в инвестиционната компания Menlo Ventures Дийди Дас също описа подобен проблем. Според него много софтуерни инженери преминават през "криза на идентичността", тъй като натоварването им расте, а в готовия софтуер се появяват все повече грешки.

"Занаятчиите са уморени. Ден след ден натоварването им расте. Бъгове проникват в продукционната среда. Никой сякаш не се интересува. Добавя се още един слой AI", пише Дас.

Той смята, че част от инженерите в крайна сметка се отказват. "Занаятът, който обичаха, е мъртъв", заключава Дас.

Твърденията са лични оценки на отделни инженери и не доказват, че описаният модел е характерен за цялата софтуерна индустрия. Те обаче отразяват по-широкия дебат за това как бързото навлизане на AI инструментите променя ролята на програмистите и какво влияние може да има прекомерната зависимост от генериран код върху уменията и качеството на софтуера.