За последните дни на Перперикон разказа проф. Николай Овчаров. Всичко свършва през 1362 година, когато турските пълчища превземат града. Това е един от първите градове на Балканите, паднал под турско владение, уточни Овчаров.

С методите на археологията е установено къде е станал пробивът в крепостната стена - там са концентрирани голямо количество изпочупени оръжия, посочи ученият. Почти сигурно е, че вътре в крепостта са се били събрали всички жители на околни селища.
Освен това, посочи археологът, досега сме открили над 60 християнски кръста - хоругвени и напрестолни. Според нас голяма част от църковната утвар от съседните храмове е била донесена в Перперикон, за да се скрие от нашествениците. Фактът, че всички кръстове са изпочупени и деформирани означава, че след превземането на крепостта османците нарочно са ги унищожавали.

Във вътрешността е открит некропол с български нередовни погребения.
Най-вероятно, смята Овчаров, там набързо са погребвали убитите защитници на Перперикон.

Николай Овчаров разказа и за откритото наскоро гигантско водохранилище, изсечено в скалите. Размерите му са 6 метра дълбочина, дължина - 12 и широчина 6 метра. Според нас то е могло да вмества над 300 хиляди литра вода, заяви Овчаров. По това, колко вода е съхранявана във водохранилищата, можем приблизително да предположим и населеността на Перперикон в пиковите моменти от неговото развитие, когато градът е имал десетки хиляди жители, коментира археологът.

По думите му до края на септември ще бъде възстановена и консервирана 40 метра крепостна стена в северната част на древния град. Там са и четирите питоси - делви за вино, всяка една по 200 литра, които посетителите ще могат да видят, посочи още ръководителят на разкопките.

Той показа и няколко уникални керамични плочки, които дават отговор на редица въпроси, свързани с митологията и вярванията на първите обитатели на Перперикон.
Първата (на малката снимка) е от 6000 година преди Хр. и на нея е изобразен царски трон с фалос върху него. Този мотив е рядко срещан и необяснен до момента, но сега при наличието на фалоса, може да се разтълкува като символ на небесния брак между богинята майка - символизирана от трона и небесния бог чрез фалическия символ, обясни Овчаров.

Другият експонат е от 11-10 век пр.н.е. и представлява уникален фрагмент на хералдично изобразен орел. Това е зараждането на знака на символа на царската власт, изображение, което до наши дни широко се използва от монарсите.

Подобни експонати водят до изводите, че след краха на Микенската култура и преди началото на древногръцката, тракийската култура е процъфтявала по нашите земи, коментира още проф. Овчаров. /News.bg