Във Варна представиха том VI на Acta Musei Varnaensis
Наука 16.05.2008 13:28
“Варненският халколитен некропол и проблемите на праисторията на Югоизточна Европа” е темата на кръгла маса, провела се във варненския Археологически музей преди четири години, а сега избрана и за заглавие на поредния, шести по ред сборник от серията Acta Musei Varniensis. Изданието бе представено в зала “Одесос” на музея от неговия директор д-р Валери Йотов и археолога Александър Минчев.
Сборникът е посветен на дългогодишния изследовател на Варненския халколитен некропол Иван Иванов (1944 – 2004), завеждащ отдел “Археология” на музея в периода 1995 – 2001 г. Редактор и съставител на изданието е д-р Владимир Славчев, спечелил Хумболтова стипендия и в момента работещ в Германия. Научният сборник съдържа 13 статии на автори от Англия, Франция, Германия, Русия, България и др., които показват значимото място на паметника на праисторическата карта на европейския югоизток.
Авторът на предговора към сборника Александър Минчев уточни, че научните статии представят последните резултати от проучванията на некропола, които в голямата си част потвърждават изводите, направени по-рано от неговия колега Иван Иванов. Преди всичко вече не съществуват съмнения за точната датировка на находките, които се отнасят до 4 600 – 4 500 г. пр. н. е. и 4 450 – 4 400 г. пр. н. е.
В материалите са описани данни и за търговските връзки от епохата на енеолита, за технологиите, използвани при направата на част от предметите и т.н. На практика се оказва, че по-ранните гробове са и по-бедни откъм намерени паметници, а най-късните са и най-богати. Част от материалите пък са добивани тук на място, а други са внасяни, каза още г-н Минчев.
Сборникът е посветен на дългогодишния изследовател на Варненския халколитен некропол Иван Иванов (1944 – 2004), завеждащ отдел “Археология” на музея в периода 1995 – 2001 г. Редактор и съставител на изданието е д-р Владимир Славчев, спечелил Хумболтова стипендия и в момента работещ в Германия. Научният сборник съдържа 13 статии на автори от Англия, Франция, Германия, Русия, България и др., които показват значимото място на паметника на праисторическата карта на европейския югоизток.
Авторът на предговора към сборника Александър Минчев уточни, че научните статии представят последните резултати от проучванията на некропола, които в голямата си част потвърждават изводите, направени по-рано от неговия колега Иван Иванов. Преди всичко вече не съществуват съмнения за точната датировка на находките, които се отнасят до 4 600 – 4 500 г. пр. н. е. и 4 450 – 4 400 г. пр. н. е.
В материалите са описани данни и за търговските връзки от епохата на енеолита, за технологиите, използвани при направата на част от предметите и т.н. На практика се оказва, че по-ранните гробове са и по-бедни откъм намерени паметници, а най-късните са и най-богати. Част от материалите пък са добивани тук на място, а други са внасяни, каза още г-н Минчев.
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 19:18 Черепът на модел и инфлуенсър от Хонконг е открит „в супа от моркови“
- 19:10 Прокуратурата оспори оправдаването на Лена Бориславова, настоява да бъде призната за виновна
- 19:03 Русия се готви да изолира с удари Киев, Харков и Одеса за зимата
- 18:55 Хиляди задържани ученици по време на протестите във Франция
- 18:47 Германският посланик у нас: Европейското единство днес повече от всякога е необходимост
- 18:40 ЦИК възложи на „Печатница на БНБ“ изработката на бюлетини и ролки за президентските избори
- 18:32 Отмениха извънредните полети за евакуация на блокираните израелци от Дубай
- 18:28 Протестите във Франция ескалират: 2000 задържани за ден, стотици ранени и 400 затворени училища