Във Варна представиха том VI на Acta Musei Varnaensis
Наука 16.05.2008 13:28
“Варненският халколитен некропол и проблемите на праисторията на Югоизточна Европа” е темата на кръгла маса, провела се във варненския Археологически музей преди четири години, а сега избрана и за заглавие на поредния, шести по ред сборник от серията Acta Musei Varniensis. Изданието бе представено в зала “Одесос” на музея от неговия директор д-р Валери Йотов и археолога Александър Минчев.
Сборникът е посветен на дългогодишния изследовател на Варненския халколитен некропол Иван Иванов (1944 – 2004), завеждащ отдел “Археология” на музея в периода 1995 – 2001 г. Редактор и съставител на изданието е д-р Владимир Славчев, спечелил Хумболтова стипендия и в момента работещ в Германия. Научният сборник съдържа 13 статии на автори от Англия, Франция, Германия, Русия, България и др., които показват значимото място на паметника на праисторическата карта на европейския югоизток.
Авторът на предговора към сборника Александър Минчев уточни, че научните статии представят последните резултати от проучванията на некропола, които в голямата си част потвърждават изводите, направени по-рано от неговия колега Иван Иванов. Преди всичко вече не съществуват съмнения за точната датировка на находките, които се отнасят до 4 600 – 4 500 г. пр. н. е. и 4 450 – 4 400 г. пр. н. е.
В материалите са описани данни и за търговските връзки от епохата на енеолита, за технологиите, използвани при направата на част от предметите и т.н. На практика се оказва, че по-ранните гробове са и по-бедни откъм намерени паметници, а най-късните са и най-богати. Част от материалите пък са добивани тук на място, а други са внасяни, каза още г-н Минчев.
Сборникът е посветен на дългогодишния изследовател на Варненския халколитен некропол Иван Иванов (1944 – 2004), завеждащ отдел “Археология” на музея в периода 1995 – 2001 г. Редактор и съставител на изданието е д-р Владимир Славчев, спечелил Хумболтова стипендия и в момента работещ в Германия. Научният сборник съдържа 13 статии на автори от Англия, Франция, Германия, Русия, България и др., които показват значимото място на паметника на праисторическата карта на европейския югоизток.
Авторът на предговора към сборника Александър Минчев уточни, че научните статии представят последните резултати от проучванията на некропола, които в голямата си част потвърждават изводите, направени по-рано от неговия колега Иван Иванов. Преди всичко вече не съществуват съмнения за точната датировка на находките, които се отнасят до 4 600 – 4 500 г. пр. н. е. и 4 450 – 4 400 г. пр. н. е.
В материалите са описани данни и за търговските връзки от епохата на енеолита, за технологиите, използвани при направата на част от предметите и т.н. На практика се оказва, че по-ранните гробове са и по-бедни откъм намерени паметници, а най-късните са и най-богати. Част от материалите пък са добивани тук на място, а други са внасяни, каза още г-н Минчев.
![]() |
1 | 2.07669 |
![]() |
1 | 2.26842 |
![]() |
10 | 3.86322 |
![]() |
100 | 4.09174 |
![]() |
1 | 1.67337 |
Последни новини
- 22:33 Черно море пак победи Спартак на собствения му стадион
- 22:20 Хороскоп за неделя, 17 август 2025 г.
- 19:31 В пет области на страната пенсионерите са над 40% от населението
- 19:19 Сгодени ли са Лиъм Хемсуърт и Габриела Брукс
- 19:04 Врязалият се в автобус Виктор е със счупени прешлени и две ребра
- 18:51 Да бъдеш Мадона
- 18:39 Постоянен ареста за мъжа, подал неверен сигнал за взривоопасно устройство на Летище „Васил Левски“
- 18:27 Община Бургас поиска помощ от военните за овладяване на пожара край Българово