Големият срив от 2008 г. може да изглежда като модерен феномен, причинен от объркващо усъвършенствани деривати като суапове за кредитно неизпълнение, но всъщност носи поразителни прилики с финансовата криза на Древен Рим от 33 г. сл. Н. Е., пише за CapX д-р Джордж Махер. 

Римляните също се сблъскват с дълбок икономически шок в резултат на интегрирани финансови пазари, стремително нарастващ дълг, евтини пари и финансови спекулации. Разбирането на историята на Римската империя може да ни предостави дълбоки прозрения и уроци за предизвикателствата на нашата епоха.

Както през 2008 г., корените на финансовата катастрофа от 33 г. сл. Хр. произхождат от имотния сектор. Богатите римски кредитори купуват земя на едро от тези с непогасени дългове. Точно както в САЩ, това повиши цените на недвижимите имоти. С реализирането на повече инвестиции заемодателите разшириха обхвата си, за да включат и тези с по-голям кредитен риск. Цените на жилищата скочиха, а инвестициите се увеличиха.

Но след това цените на жилищата спаднаха, по-бедните фермери и нетърпеливите елити в Римската империя започнаха да не изпълняват задълженията си. Мнозина са принудени да продадат домовете и собствеността си. Ударните вълни се развихрят по цялата финансова система, търговията спира и римлянинът е обзет от паника. Звучи ли познато?

Мнозина приветстваха реакцията на американския икономист Бен Бернанке на финансовата криза от 2008 г. като новаторска и неортодоксална, но в действителност римският император Тиберий използва подобни политики почти 2000 години преди това.

Управлявайки от 14 г. сл. Н. Е. до 37 г. сл. Н. Е., Тиберий наследява Август, пищен император с афинитет към разточителните разходи. За да се справи със състоянието на финансите на Империята, Тиберий започва период на икономическа икономия. С лихвени проценти близо 4% и разходи за наемане на земеделска земя на рекордно ниски нива, Тиберий намалява публичните разходи и налага строго ограничение на икономическите разходи.

Наблюдавайки уязвимостта на римската отбрана в Германия и страхувайки се от липса на ресурси, Тиберий поддържа съществуващите данъчни нива. Забележително е обаче, че той никога не е вдигал данъци въпреки стагнацията на производителността в Империята, която се дължи на липсата на инфраструктурни разходи. Земята обаче остава евтин актив за онези, които имат богатство, дори и за онези, които нямат средства да платят за нея.

Тиберий се опитва да коригира пропадащия селскостопански сектор с нов закон: една трета от богатството на всеки сенатор трябва да бъде инвестирана в италиански земи. Сенаторите разполагат с осемнадесет месеца, за да направят тази корекция, с очакването, че това ще финансира селскостопански и търговски операции на други места в империята. И все пак, докато периодът изтича, много сенатори не успяват да го направят. Това, в комбинация със суровите мерки за строги икономии, означава допълнително свиване на финансовия сектор. По-бедните фермери, които са в дълг към богати кредитори, са принудени да изплащат наем за земя, за която са вярвали, че е тяхна.

За да се справи с постоянно нарастващия брой кредитори, Тиберий инжектира 100 милиона сестерции (2 милиарда долара) в икономиката, за да предостави безлихвени заеми за най-тежко задлъжнелите. Цените се стабилизират, докато богатите римски кредитори се озовават с конфискувани активи и са изправени пред санкции от сената. Римляните научават, че данъците и разходите са жизненоважни за оцеляването.

Финансовият крах от 33 г. сл. Н. Е. и Голямата рецесия от 2008 г. използваха количествени облекчения. Американската програма за облекчаване на проблемни активи (TARP) отчете 800 милиарда долара в банковата система чрез увеличение на данъците. Както Тиберий, така и администрацията на Буш, които стават свидетели на най-лошото от рецесия, въвеждат смели програми за намаляване на данъците, като никой не повишава данъците. По същия начин спасителният пакет на банката за Обединеното кралство в размер на 37 милиарда лири следва стъпките на Тиберий със схема за гарантиране на дълга в размер на 250 милиарда британски лири.

Както САЩ, така и Обединеното кралство реагират чрез намаляване на лихвените проценти и разширяване на своите програми за изкупуване на облигации (известни като количествено облекчаване). Подобен отговор на Тиберий подчертава паралелите при справянето между двете кризи.

Макар че задаващата се катастрофа на коронавирус пандемията може да не е точно това, което се е случило през 33 г. или 2008 г. сл. Хр., изглежда разумно да се поучим от римляните и да не третираме техните проблеми като кухи предупреждения. Често срещано погрешно схващане е, че Римската империя се срива заради набезите на варварите. Не е заради това. Тя се срина поради икономически провал, който остави отворена врата за варварски нашествия.

Както римляните оцеляват през кризата от 33 г. сл. Хр., така и ние преживяхме кризата от 2008 г., но и в двата случая нашият свят стигна до ръба. Ще оцелеем ли за следващата? Трябва ли да сме надменни и самодоволни или трябва да имаме поне малко смирение и да се учим от миналото?/news.bg