Университетите подготвят повече лекари, учители и инженери

През 2020 г. университетите подготвят повече учители, лекари, инженери и по-малко икономисти, юристи и администратори. Това показва новото, десето юбилейно издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. В сравнение с преди 10 г. днес повече студенти се обучават за специалности, за които има търсене на кадри, както и в университетите - отличници по направления.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на 48 показателя.

Наплив в медицинските университети

На фона на здравната криза от разпространението на COVID-19 е важно да видим, че има устойчива тенденция на увеличаване на броя на студентите, които се обучават в направления, подготвящи кадри за сектора на здравеопазването. При това - на фона на общо намаляване на броя на студентите в страната.

През последните 7 г. броят на студентите по медицина в България се е удвоил от около 6000 през 2013 г. до близо 12 500 през 2020 г. Увеличението се дължи както на нарасналия брой на чуждестранните студенти (56% от всички студенти по медицина), така и на увеличения с близо 14% брой на българските студенти в това направление. Общо във всички направления, които подготвят кадри за сектора на здравеопазването, включително “Стоматология”, “Фармация”, “Здравни грижи” и “Обществено здраве”, през 2020 г. се обучават над 28 000 студенти, което е близо 13% от всички студенти в страната.

За сравнение, през 2013 г. в тези направления са се обучавали малко над 19 000 студенти - едва 7% от студентите в страната.

В “Здравни грижи”, където се подготвят медицински сестри, има 37% увеличение спрямо 2013 г., каза Георги Стойчев от консорциума, който работи по рейтинговата система по поръчка на министерството на образованието. 42% е увеличението на студентите, които учат педагогика.

По-малко студенти, но по-добра реализация

Общият брой на студентите продължава да намалява и през 2020 година е 198 428 - с 18% по-малък в сравнение с 2013 година. В 16 направления спадът е с над 40%. През пролетта на 2020 година най-много студенти са се обучавали в СУ “Св. Климент Охридски” – над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 и Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” с около 16 000 студенти.

Заедно с намаляването на студентите в някои направления върви положителна тенденция за по-добра реализация.

Студентите в “Администрация и управление” са намалели в разглеждания период, но тези, които работят по специалността, са се увеличили до 41%. А 42% от студентите по “Икономика” вече са концентрирани в университетите, които са в топ 3 по представяне в това направление, каза Георги Стойчев от консорциума, който работи по Рейтинговата система.

Какво искат да учат младежите

Кои са направленията с най-голямо увеличение на студентите за последните 7 г.?

Медицина - 108%

Военно дело - 59%

Стоматология - 52%

Педагогика - 42%

Национална сигурност - 38%

Здравни грижи - 37%

Театрално и филмово изкуство - 35%.

В “Администрация и управление” спадът спрямо 2013 г. е 45%.

41% по-малко студенти учат “Икономика” спрямо 2013 г.

Петте най-масови професионални направления през 2020 г. са:

- Икономика - 30 916 студенти

- Педагогика - 15 388

- Администрация и управление - 13 373

- Медицина - 12 434

- Комуникационна и компютърна техника - 8316

- Следва “Информатика и компютърни науки”, със 7913 студенти

- Едва на 7-о място е “Право” със 7331 студенти, като за първи път в Рейтинговата система това направление отпада от петте най-масови.

Заслужава да се отбележи, че “Педагогика” измества “Администрация и управление” като второто най-масово направление.

Първи места

Софийският университет “Св. Климент Охридски” е на първо място в 23 направления.

Технически университет - София - в 6 направления.

Медицински университет - София, в 4 направления.

Водещ в 3 направления е Химикотехнологичният и металургичен университет - София.

Първи места в 2 направления имат Американският университет, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора.

Други 12 висши училища оглавяват по една класация. В 8 направления класациите се оглавяват от висши училища извън столицата, а в 2 направления – от частни висши училища.