Учени от Датския технологичен институт идентифицираха неизследван механизъм на епигенетичната регулация, при който метилни групи се присъединяват към веригата на ДНК, съобщи "Физ.орг", цитиран от БТА.

Това позволява да се създадат живи "фабрики" за производство на различни вещества.

Специалистите установили кои ензими, известни като метилтрансфераза, отговарят за метилирането у микроорганизмите. В бъдеще това ще позволи да бъдат създадени организми с определени метиломи - съвкупност от метилни групи, свързани с ДНК. След като се знае кой ензим води до вкючването или изключването на даден ген, ще може в клетка на микроорганизъм да се вкарат нови гени и да се гарантира функционирането им.

Вкараните с помощта на методи на генното инженерство фрагменти ДНК ще се разпознават от организма като чужди, тъй като не са метилирани правилно. Това е проблем при създаването на клетъчни "фабрики" за производство на лекарства, биохимични съединения и хранителни съставки.

Изследователите конструирали различни плазмиди - съдържащи генетична информация пръстеновидни молекули ДНК у бактериите. Плазмидите съдържали гени метилтрансфераза и определени фрагменти ДНК, които служат за мишена за метилиращи ензими.

След като фрагментите ДНК били метилирани, учените ги секвенирали, изяснявайки кои от тях са били подвластни на въздействието на ензими.

По този начин били определени особеностите на метилирането у два микроорганизма - бактериите Moorela thermoacetica и Acetobacterium woodii.

Те притежават 23 гена метилтрансфераза и едва 12 различни фрагмента ДНК. Метилирането на 11 фрагмента ДНК било свързано с функционирането на конкретен ензим. /БТА