Планетолози от Калифорнийския технологически институт разкриха тайна, свързана с формирането на слоеве лед на южния полюс на Марс, съобщи Физ.орг. Съществуването на тези слоеве дълго време се смяташе за необяснимо. Учените създали модел, който показва, че главна роля играят едновременно няколко фактора, включително колебанията на оста на планетата.

Загадъчната структура се състои от припокриващи се слоеве замръзнал въглероден диоксид и вода, които достигат до дълбочина 1 километър, предаде БТА. Теоретично погледнато, подобна структура не може да съществува, защото сухият лед е термично по-нестабилен от водния. Моделът предполага, че въпросната структура е възникнала вследствие на съчетаването на три фактора - изменение на ъгъла на наклона на оста на планетата и на степента на отразяване на слънчевите лъчи от леда, увеличаване на атмосферното налягане при топенето на сухия лед.

Специалистите разработили теоретичен модел, който съвпаднал с данните от спътникови наблюдения. Той разкрива, че през последните 500 хиляди години е имало колебания в оста на въртене на Марс и в резултат южният полюс на планетата е бил осветен с различно количество слънчева светлина. Сухият лед се натрупвал, когато то било малко, и сублимирал, когато слънчевата радиация достигала своя пик. Освен замръзнал въглероден диоксид, се натрупвало и малко количество воден лед, който служел за защита на разположения по-ниско слой въглероден диоксид.

Най-древният и дълбок слой лед се е формирал преди 510 хиляди години след период на екстремна слънчева радиация, когато имало въглероден диоксид в атмосферата на планетата.

Подобен механизъм бе предсказан през 1966 г. от Робърт Лейтън и Брус Мъри от същия институт. Те предположиха, че Марс с тънка атмосфера от въглероден диоксид може да има дългосрочни стабилни полярни отлагания сух лед, които на свой ред ще контролират глобалното атмосферно налягане. /БТА