Изследователи от британския университет в Ексетър са разкрили неизвестни досега подробности за близо 200-годишна навигационна карта на Червено море и Аденския залив, използвана от мореплаватели в края на XVIII и началото на XIX век, съобщи сайтът Phys.org, цитиран от БТА.

Проучването показва, че картата не е декоративен документ, както дълго се е смятало, а практическо навигационно пособие, създадено от мореплаватели от областта Кач в днешния индийски щат Гуджарат. Хартиеният свитък е част от колекцията на Кралското географско дружество във Великобритания вече 189 години.

Екипът, ръководен от проф. Джон Купър от Института по арабски и ислямски изследвания към Университета на Ексетър, за първи път успява да разчете всички 66 географски наименования, изписани с писмеността деванагари, както и астрономическите данни върху картата. Анализът показва, че те са служели за определяне на географската ширина, посоката на плаване и местоположението на кораба.

Учените са установили още, че 29-те навигационни линии върху картата са използвани за обозначаване на основното направление на бреговата линия, маршрутите през открито море и безопасния достъп до някои пристанища. Документът съдържа изображения на повече от 180 острова, както и на рифове, крайбрежни ориентири, религиозни сгради и знамена.

Според изследователите картата свидетелства за високото равнище на местните навигационни знания в западната част на Индийския океан в епохата преди широкоразпространеното използване на инструментална навигация.

Вместо да представлява математически точна карта по съвременните стандарти, свитъкът е бил компактно практическо помагало, което е събирало цялата необходима информация за опитните моряци, познаващи местните морски пътища и навигацията по звездите.

Изследването хвърля нова светлина върху традиционните навигационни практики, които са подпомагали търговските връзки между Индия, Арабския полуостров и Африканския рог през епохата на ветроходното корабоплаване.