Арестът на радикалната политическа група, оглавявана от Дзян Цин, съпругата на Мао Дзедун, отваря пътя към реформите на Дън Сяопин

Една от най-ожесточените борби за власт в историята на Комунистическата партия на Китай прикючва точно преди 50 години с ареста на Бандата на четиримата.

На 6 октомври 1976 година радикалната политическа група, оглавявана от Дзян Цин, съпругата на Мао Дзедун, е разбита при спецоперация в Пекин. В нея освен Дзян са трима влиятелни комунистически функционери - Джан Чунцяо, Яо Уенюан и Уан Хунвън.

Четиримата имат огромно влияние върху хода на Културната революция и с ареста им се слага точка на идеологическия фанатизъм и хаос, превзели обществото.

През следващите години реформаторът Дън Сяопин постепенно се връща в центъра на политическия живот. Под негово ръководство Китай поема курс към икономически промени и отваряне към света. Този курс поставя основите на трансформацията, която през следващите десетилетия превръща страната в икономически гигант.

Как се появява Бандата на четиримата

Бандата на четиримата няма официална дата на създаване, а името й се използва за четиримата политици, които се превръщат в най-видимото лице на радикалното крило на Комунистическата партия на Китай през последните години от управлението на Мао.

Начело е Дзян Цин - съпругата на Мао и бивша актриса. До нея застават Джан Чунцяо, Яо Уенюан и Уан Хунвън. Последният е най-младият от четиримата. Преди да се издигне в партийния апарат, той работи като текстилен работник в Шанхай.

Пътят им към властта започва с Културната революция.

Кампанията е започната от Мао Дзедун през 1966 г. Тя е представена като борба за запазване на социалистическия характер на Китай и за премахване на влияния, определяни като "буржоазни" и "ревизионистки".

Мао се страхува, че в Комунистическата партия са се влели много "стари елементи" - хора без необходимия идеологически плам и самоотверженост. Според него те постепенно могат да се превърнат в нова "червена буржоазия", която да поведе Китай към възстановяване на капитализма.

Една от основните цели на Културната революция е отстраняването на партийни ръководители, които подкрепят по-прагматична икономическа политика и по-широко използване на пазарни механизми.

Движението бързо се изплъзнало от контрола на Пекин. Между различните групировки хунвейбини имало конфликти и дори престрелкиСнимка: Getty Images

Така тя на практика се превръща в начин за Мао да върне контрола си върху партията след провала на Големия скок напред и неуспеха с бързата индустриализация на страната. Но политическата борба постепенно излиза извън партийния апарат и обхваща цялото общество.

Революция, параноя и насилие

Културната революция бързо придобива мащабите на масово движение. В центъра му застават милиони млади хора, организирани в хунвейбини или "червеногвардейци". Те са радикализирани от маоистката пропаганда и призивите за борба с "буржоазните" и "контрареволюционните" елементи.

Атмосферата в Китай става все по-параноична. Всеки може да се окаже заподозрян. Преподаватели и интелектуалци са обвинявани, че принадлежат към буржоазията. Ученици и студенти нападат собствените си учители. Семейства са разкъсвани от взаимни доноси.

Хунвейбините са убедени, че те са новият елит и скоро ще управляват странатаСнимка: Getty Images

Хунвейбините нападат хора, които според тях са недостатъчно революционни. Разрушават храмове, произведения на изкуството и други културни ценности в името на борбата срещу т.нар. "Четири старини" - стара култура, стари идеи, стари обичаи и стари навици.

Границите на допустимото се свиват до абсурд. Дори навици, които изглеждат напълно безобидни, могат да бъдат представени като доказателство за буржоазен или чужд начин на мислене. Например, предпочитанието към кафе вместо традиционния чай може да се превърне в повод за атака.

В университетите и училищата нормалният учебен процес е прекъснат. Преподаватели са унижавани публично, бити или изпращани за превъзпитание. Не липсват случаи и на убийства. Интелектуалният живот е подчинен на политическата лоялност.

Дори убедени комунисти са изправяни пред тълпата за публично самолинчуване. Насилието и политическите чистки обхващат огромни части от обществото.

Културната революция се превръща в период на страх, взаимни обвинения и борба за политическо оцеляване. Но това има и икономическа цена.

С края на Културната революция хунвейбините стават непотребни на властта. Мнозина от тях живеят в бедност, заради пропуските в образованието сиСнимка: Getty Images

Фабрики и училища спират работа, администрацията е парализирана, а политическите кампании изместват нормалното икономическо планиране. Десетилетие на политическа борба, партийни чистки и спиране на производството довежда китайската икономика до ръба на тежка криза.

Културната революция се превръща в прът в колелото на икономиката. Но постоянната политическа мобилизация и поляризация заглушават икономическите провали. В някакво отношение Културната революция се превръща и в отдушник. В атмосферата на революционна борба икономическите проблеми остават на заден план.

Пътят на Бандата на четиримата

Пътят на Бандата на четиримата към властта започва малко преди Културната революция. Един от първите важни ходове е на Яо Уенюан. През ноември 1965 г. той публикува статия, в която атакува пиеса за китайски военачалник от миналото. Според него творбата прикрито защитава отстранения политик Пън Дъхуай и представлява критика срещу политиката на Мао. Статията се превръща в един от сигналите за началото на социалните брожения.

Дзян Цин пък има ключова роля в културния живот на страната. Тя насърчава и налага т.нар. революционни опери и спектакли, които трябва да заменят традиционните творби. Организира и срещи с хунвейбини и се превръща в една от най-влиятелните фигури в радикалното крило.

Джан Чунцяо и Яо Уенюан се издигат в Шанхай. Уан Хунвън също прави бърза партийна кариера. От текстилен работник той се превръща в един от най-младите висши ръководители на Китай.

Четиримата защитават радикалната версия на маоизма. Те настояват революционният процес да продължи и се противопоставят на опитите за възстановяване на реда и провеждане на по-прагматична икономическа политика.

"Бях вярното куче на председателя Мао. Когото той ми кажеше да хапя, хапех", казва Дзян Цин, която се венчава за Мао през 1938 г.Снимка: Getty Images

Бандата на четиримата придобива значително влияние върху пропагандния и културния апарат. Чрез медиите тя атакува политически противници и поддържа атмосферата на идеологическа нетърпимост.

Но с напредването на 70-те години съпротивата срещу радикалите расте.

След смъртта на премиера Джоу Енлай през януари 1976 г. борбата за наследството на Мао се изостря. Радикалите се насочват срещу Дън Сяопин, който вече е възстановен във висшето ръководство. През април той отново е отстранен.

На 9 септември 1976 г. Мао Дзедун умира. С неговата смърт изчезва фигурата, която в продължение на десетилетия стои над вътрешните борби в партията. Мао е защитавал Дзян Цин и останалите радикали от политическите им противници. Без него позициите им вече не са същите. Борбата за власт навлиза във финалната си фаза.

Още в края на 60-те Мао осъзнал, че Културната революция е извън контролСнимка: Getty Images

Последният ход

След смъртта на Мао временно начело на Китай застава Хуа Гъофън. Той е подкрепен от част от старото партийно ръководство и висши военни. Дзян Цин и съюзниците ѝ обаче не възнамеряват да се оттеглят.

На 4 октомври 1976 г. радикалното крило публикува статия, която предупреждава, че всеки "ревизионист", който се противопостави на установената линия на Мао, ще понесе последствия. Отговорът на това предизвикателство от новата власт не закъснява.

Бандата на четиримата имала контрол върху пропагандния апарат на страната, но той се оказал недостатъчен за запазването на власттаСнимка: Getty Images

На 6 октомври тримата мъже от Бандата на четиримата - Джан Чунцяо, Яо Уенюан и Уан Хунвън - са повикани поотделно на заседание в комплекса Чжуннанхай в Пекин. Причината изглежда рутинна. Никой от тях не знае, че това е клопка. Срещата е част от операция за тяхното отстраняване.

Когато пристигат, силите за сигурност ги задържат. Вдовицата на Мао не отива на заседанието. Специален екип е пратен да я арестува в дома ѝ.

Операцията е подготвена така, че радикалите да нямат време за организирана съпротива. В същата нощ са поети контролираните от тях ключови медии. Поддръжници на Бандата в Шанхай също са извикани в Пекин под предлог за среща. Част от тях също са арестувани след пристигането си.

Така една от най-големите битки за власт в историята на Комунистическата партия на Китай приключва за часове. Бандата на четиримата не успява да се организира, а натрупваното през годините пропагандно влияние се изпарява.

Краят на Културната революция

Арестът на Бандата на четиримата постепенно се превръща в символ на края на Културната революция. В Китай започват публични кампании срещу четиримата и срещу хората, свързани с радикалното движение.

За милиони китайци Дзян Цин се превръща в едно от лицата на годините на политическо насилие и хаос. Самата Културна революция обаче не е дело единствено на четиримата. Десетилетие по-късно китайската Комунистическа партия официално определя периода като тежка грешка.

След падането на радикалите Хуа Гъофън постепенно губи влиянието си. Дън Сяопин се връща в центъра на политическия живот. През 1978 г. започва курсът, известен като "Политика на реформи и откритост".

Той променя китайската икономика. Пазарните механизми постепенно получават по-голяма роля. Китай започва да привлича чуждестранни инвестиции и да се интегрира в световната икономика.

Съдът и животът зад решетките

Бандата на четиримата не е изправена пред съда веднага. Процесът започва в Пекин през 1980 г. и се превръща в голямо публично събитие. Заседанията са заснети и излъчвани по телевизията.

Делото трябва да покаже, че новото ръководство се дистанцира от хаоса и политическото насилие от годините на Културната революция. В същото време историци продължават да обсъждат доколко процесът е бил истински независим.

Четиримата реагират по различен начин.

Дзян Цин се държи предизвикателно и защитава действията си. Тя настоява, че е изпълнявала волята на Мао. Джан Чунцяо отказва да признае вина. Уан Хунвън и Яо Уенюан изразяват разкаяние и признават част от обвиненията, които включват опит за завземане на държавната и партийна власт и участие в преследването на огромен брой хора по време на Културната революция.

Присъдите са тежки. Дзян Цин и Джан Чунцяо първоначално получават смъртни присъди с отложено изпълнение. По-късно те са заменени с доживотен затвор. Уан Хунвън получава доживотен затвор, а Яо Уенюан е осъден на 20 години "лишаване от свобода".

Вдовицата на Мао прекарва остатъка от живота си под стража. Прави неуспешен опит за самоубийство. Докато е в затвора, е диагностицирана с рак на гърлото, но отказва да се лекува или да се подложи на операция. През 1991 г. е освободена от затвора по здравословни причини, след което, на 14 май 1991 г. тя се самоубива в болничната баня.

Уан Хунвън умира през 1992 г., докато все още излежава доживотната си присъда. Яо Уенюан е освободен през 1996 г., след като излежава пълните 20 години. След това живее в Шанхай и се занимава с писане и изучаване на китайската история.

Джан Чунцяо е освободен по медицински причини през 1998 г. Той живее далеч от публичността до смъртта си от рак през 2005 г. Яо Уенюан умира също през 2005 г.

Реализирани страхове?

Краят на Бандата на четиримата бележи и края на десетилетие на революционен радикализъм. Китай постепенно се отдалечава от постоянната политическа мобилизация и започва да поставя икономическото развитие на преден план.

Парадоксът е, че някои от страховете, използвани от радикалното крило като аргумент срещу промяната, по-късно се материализират. Комунистическата партия на Китай започва да допуска все повече пазарни механизми, частно предприемачество и чуждестранни инвестиции. Въпреки че запазва политическия контрол на комунистическата партия и значителна роля на държавата в икономиката, страната променя своя икономически модел и вратите пред капитализма са широко отворени.

Според Световната банка за последните десетилетия повече от 850 милиона китайци са изведени от крайна бедност. Равнището на бедност в Китай е спаднало от 88 процента през 1981 г. до 0,7 процента през 2015 г. и на практика изчезва след 2020 година.

Резултатът говори сам за себе си, а Китай се превръща в познатия днес икономически, технологичен и геополитически хегемон.