Учени, работещи с най-големия ускорител на частици в света, представиха плановете за негов много по-голям наследник, който може съществено да подобри разнищването на все още неразкритите загадки на физиката, съобщава БТА.

Представените планове за Бъдещ кръгов колайдер (Future Circular Collider, FCC) - почти 91-километров пръстеновиден тунел по протежение на френско-швейцарската граница и под Женевското езеро, поставят довършителните детайли на проект, който се разработва от десетилетие в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН).

Проектът предвижда в средата на 40-те години на настоящия век FCC да извърши високопрецизни експерименти, за да изучи по-добре "познатата физика". След това ускорителят ще навлезе във втора фаза, планирана за 2070 г., в която ще се проведат високоенергийни сблъсъци на протони и тежки йони. Те ще "отворят вратата към неизвестното", каза Джорджо Киарели, директор на изследователския отдел в Националния институт по ядрена физика на Италия.

"Историята на физиката разказва, че когато има повече данни, човешката изобретателност е в състояние да извлече повече информация от очакваната първоначално", каза в имейл Киарели, който не е участвал в изготвянето на плановете.

От около десетилетие водещи специалисти в ЦЕРН правят планове за наследник на Големия адронен колайдер - мрежа от магнити, които ускоряват частици през 27-километров подземен тунел и ги сблъскват със скорости, близки до тази на светлината.

"В крайна сметка бихме искали да създадем колайдер, който да генерира 10 пъти повече енергия от това, с което разполагаме днес. Когато имате повече енергия, можете да създавате частици, които са по-тежки", каза говорителят на ЦЕРН Арно Марсолие.

Плановете излагат детайли като предложения път, който да бъде следван, въздействието върху околната среда, научните амбиции и разходите по проекта. Независими експерти ще го разгледат, преди страните членки на ЦЕРН - всички европейски държави с изключение на Израел, да решат през 2028 г. дали си струва да продължат напред при стойност около 14 милиарда швейцарски франка (около 16 милиарда долара), започвайки от средата на 40-те години на века.

Служителите на ЦЕРН изтъкват обещанието за научни открития, които биха могли да стимулират иновациите в области като криогениката, свръхпроводящите магнити и вакуумните технологии с потенциална полза за човечеството.

Външни експерти обещават да научат повече за Хигс бозона - неуловимата частица, наречена противоречиво "божията частица", която помогна да се обясни как се е образувала материята след Големия взрив.

Съществуването на Хигс бозона - централна част от пъзела, известен като Стандартен модел, който помага да се обяснят някои фундаментални сили във Вселената, беше потвърдено от ЦЕРН през 2013 г. благодарение на експерименти в Големия адронен колайдер.

"Този набор от доклади представлява важен етап в процеса. Пълното усещане обаче за вероятността той да бъде осъществен, ще стане възможно само чрез внимателни проучвания от страна на учени, инженери и други лица, включително политици. Те ще трябва да вземат трудни решения във време, когато несигурността владее положението", каза в имейл Дейв Тобак, професор по физика и астрономия в Тексаския университет A&M.

Новият колайдер предоставя вълнуваща възможност за общността на физиката на елементарните частици и всъщност за цялата физика на световната сцена, допълва Тобак, който не е свързан с плановете. Ученият години наред е работил в колайдера "Теватрон" във "Фермилаб" в САЩ, който беше спрян през 2011 г.

Учените, инженерите и партньорите на ЦЕРН, които стоят зад плановете, са разгледали поне 100 сценария за новия колайдер, преди да стигнат до предложения 91-километров тунел с диаметър около пет метра на средна дълбочина от 200 метра.